НЕ ТЪРСЕТЕ ИСТИНАТА ЗА MAPКC ОТ КОМЕНТАРИ ЗА НЕГО

Търсете истината директно от неговото творчество, от неговите оригинални произведения, а не от коментари на разни недоучени и партийни величия за него и работата му. Стига да можете да четете. Всеки търси ИЗВОРА, но когато трябват услия да се достигне, повечето постъпват като лисицата с киселото грозде (не могла да го достигне и се оправдала, като го набедила за кисело). Та преди да се произнесете за Mapкc и творчеството му, първо го прочетете, преди да го обявите за „кисело“. После трябва и да го разберете. Ако не направети И ДВЕТЕ, не е честно въобще да изказвате мнение за него.

Цитати по-долу (дадени от Карл Маркс в „Капиталът“) как просветител и теоретик на Великата френска БУРЖОАЗНА революция (1789) обяснява появата на общество въобще и на робството. Но въпреки такива ТЕОРИИ, феодалното робство само се е трансформирало в капиталистическо робство. Примерът с Ленге (Linguet, „Теория на гражданските закони или Основни принципи на обществото, 1767). Никой не се съмнява в моралната чистота на Ленге и останалите Просветители, но той не е постигнал ОСВОБОЖДЕНИЕ от робството, а само неговата трансформация, не защото не са искали, а защото не са имали НАУКА (МАТЕМАТИЧСКИ план, програма), която да обясни обективно НЕ С МОРАЛА на тоя-оня, а посредством естествено формираните процеси с обективни (математически) средства. Маркс ЗА ПЪРВИ ПЪТ В ИСТОРИЯТА на света поставя обяснението на робството на научни (МАТЕМАТИЧЕСКИ) основи, извлечени от ПРИРОДНИ ЗАКОНИ.

„Философите само по РАЗЛИЧНИ начини са обяснявали света, но ЗАДАЧАТА е той да бъде ПРОМЕНЕН!“ (Карл Маркс)

Но въпреки това РОБСТВОТО не престана да съществува след 1917 и 1944 години (уж т.нар. „социалстически“ революции и в СССР, и в НРБ, и в целия „соц“). Подобно на Ленге, така и Ленин, и Сталин, и всички следващи, не само са искали ликвидация на робството, но и те като Ленге не са имали НАУКА (МАТЕМАТИКА) нито да обясят добре обществените процеси, нито да ликвидират робството.

В крайна сметка вместо социализъм, отново построяват КАПИТАЛИЗЪМ, само че по ФОРМА - държавен капитализъм. Защото Карл Маркс обясни и предвиди СЪВЪРШЕНО натуралните (трудовите, а не пазарните) обществени отношения, но НЕ ПРЕДСТАВИ НАУКА за йерархическата структура на обществото, въпреки че го е предвидил. Т.е. ВЪПРЕКИ КОЛОСАЛНИЯ ТРУД, който Маркс положи, той разреши съвършено САМО ПОЛОВИНАТА от задачите.

Затова въпреки МАСОВОТО приложене на МАТЕМАТИКАТА на Маркс във всички страни, особено в развитите капиталистически (не е имало социалистически), те затова са били и „развити“, социализъм така и не бе построен и до днес. Въпреки че начинът за ОБЩЕСТВЕНА ЙЕРАРХИЯ дори е МЕЖДУНАРОДЕН ЮРИДИЧЕСКИ ЗАКОН от 1947, който е и

БЪЛГАРСКИ ЮРИДИЧЕСКИ ЗАКОН.

Обаче и този юридически закон не може да се осъществи без НАУКАТА, която ние, българите, имаме. Научният (математическият) проблем „обществена йерархия“ вече е разрешен математически, който дава шанс вече да има СЪВЪРШЕН СОЦИАЛИЗЪМ (съвършено ПРИРОДОсъобразно общество). Но преди да възприемете нашите научни открития в тази област, няма да е възможно да ги разберете, ако не РАЗБИРАТЕ „Капиталът“ на Маркс. И като знам колко хора са го чели, а още по-малко – разбрали, надеждите ми за ОСВОБОЖДЕНИЕ от капиталистическо робство съвсем издребняват. Хората ги МЪРЗИ да четат, камо ли – да РАЗБИРАТ. Сега е

НА ВЛАСТ
МАСОВОТО НЕВЕЖЕСТВО И БЕЗХАБЕРИЕ
към науката.

Цитатите, които Маркс привежда от Ленге:

Богатите, доказва Ленге, са завладели всички условия за производство; това е отчуждаване на условията за производство, каквито в най-простата им форма са самите природни стихии.

„В нашите цивилизовани страни всички природни стихии станаха роби“ (стр. 188).

За да се получи част от тези присвоени от богатите съкровища, те трябва да бъдат купени с тежък труд, който увеличава богатството на тези богаташи.

„По този начин пленената природа престана да предоставя на своите деца лесно достъпни източници за поддържане на техния живот. Нейните благодеяния трябва да се заплащат с изключителни усилия, а нейните дарове — с упорит труд.“

(Тук — в „даровете на природата“ — прозира физиократическият възглед.)

„Богатият, след като ги е заграбил в свое изключително владение, само за тази цена се съгласява да върне за общо ползване най-незначителна част от тях. За да получи достъп до неговите съкровища, човек трябва да се труди за тяхното увеличаване“ (стр. 189). „Трябва следователно да се откажем от химерите на свободата“ (cip. 190). Законите съществуват за „санкциониране на първоначалната узурпация“ (на частната собственост) и за „предотвратяване на нови узурпации“ (стр. 192). „Те са един вид заговор срещу най-многобройната част на човешкия род“ (а именно безимотните трудещи се — цит. съч. [стр. 195]).

„Обществото е създало законите, а не законите — обществото“ (стр. 230). „Собствеността се е появила преди законите“ (стр. 236).

Самото „общество“ — фактът, че човек живее в общество, а не като независим самостоятелен индивид — е коренът на собствеността, на основаните върху нея закони и на по необходимост възникналото от нея робство. От една страна, живеели мирно и изолирано земеделци и овчари. От друга страна —

„ловци, свикнали да добиват средства за живот с кръвопролитие и да се обединяват в банди, за да могат по-лесно да организират хайки срещу животните, с месото на които те се хранили, и да се сговарят за подялбата на плячката“ (стр. 279). „Именно у ловците е трябвало да се появят първите признаци на обществото“ (стр. 278). „Истинското общество, е било образувано за сметка на овчарите и земеделците и за негова основа е послужило тяхното поробване“

от бандата обединили се ловци (стр. 289). Всички задължения в обществото се свеждат до командване и подчинение.

„Тази деградация на част от човешкия род в началото бе причина за възникване на обществото, а след това породи законите“ (стр. 29.).

Нуждата заставя работниците, лишени от условия за производство — за да имат възможност да живеят, — да се трудят за увеличаването на чуждо богатство.

„Само невъзможността да живеят другояче заставя нашите надничари да орат земята, от плодовете на която те няма да се възползват, а нашите зидари — да строят къщи, в които те няма да живеят. Мизерията ги гони на пазара, където те очакват господарите, които ще благоволят да ги купят. Мизерията ги принуждава да молят на колене богатия да им позволи да го обогатяват“ (стр. 274).