ИСТОРИЧЕСКАТА ПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ

НЬОЙСКИ ДОГОВОР, НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА,
НАРОДЕН СЪД 1919-1923 г.
а сега:
КАПИТАЛИЗЪМ, НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА,
НАРОДЕН СЪД 2018-2020 г.

Мнозина заклеймяват Народният съд след 9.9.1944, в който се съдят виновници за трите национални катастрофи на България и който “избил българската интелигенция”! Но забравят, че този съд се явява ВТОРИ НАРОДЕН СЪД!? Първият съд, макар и държавен, го провеждат земеделците на Стамболийски, след като той е принуден да подпише най-позорния за нас договор, известен като НЬОЙСКИ! Този съд има намерение да осъди виновниците, причинили ВТОРАТА НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА. Виновниците са осъдени, но НАКЪРНЕНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА БУРЖУАЗИЯТА СА ПРИЧИНА ЗА 9-ЮНСКИЯ ПРЕВРАТ! ТЯ ПРИБЯГВА ДО ФИЗИЧЕСКИ ТЕРОР ВИНАГИ, КОГАТО, ВЪПРЕКИ ИЗБОРНИТЕ СИ МАШИНАЦИИ, ГУБИ ИЗБОРИТЕ!

Превратът на 9 юни 1923 г. слага край на Народния съд срещу виновниците за първата национална катастрофа. Скоро местата са сменят. В затвора или в емиграция са земеделците. НА 5 ЯНУАРИ 1924 Г. Е ПРИЕТ ЗАКОН ЗА АМНИСТИЯТА И МИНИСТРИТЕ СЕ ОКАЗВАТ НЕВИННИ! А БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ПЛАТИ 3 МИЛИАРДА РЕПАРАЦИИ, КОИТО УСПЯВАМЕ ДА ИЗПЛАТИМ ЧАК В НАЧАЛОТО НА 60 ГОДИНИ! ПРИЧИНИТЕ ЗА НЕУСПЕХА НА СЪДА: Земеделците, въпреки че имат властта, не правят нищо за смяна на системата! Буржоазните партии, причинили катастрофата, не са с неутрализирана съпротива - те продължават да господстват над производствените мощности и разпределението на благата. Проведените репресивни мерки от Стамболийски са непълни, непоследователни и непрофесионални! Земеделците не обръщат внимание на комунистите, които като втора парламентарна сила биха им били от полза! Липсата на опит във властта са причина за фаталния край на първата народна власт у нас!

България е на губещата страна след Първата световна война (Кога ли не е била на губещата страна? Нима днес не е същото?). В преговорите за бъдещо управление е заложен казусът за съдене на виновниците за загубената война, макар и на ниско ниво. Земеделският лидер доразвива идеята за съд за търсене на отговорност, като прокарва в Народното събрание Закон за съдене и наказване на виновниците за Втората нарционална катастрофа. Според Закона за съдене и наказание на виновниците за катастрофата на съд подлежат:

"Лица, които са взели активно участие за обявяване на войната 1915-1918 г., без да бъде предварително свикано Народното събрание", а

"частните имоти на всички обвиняеми се поставят под възбрана за обезпечаване на гражданския иск на държавата."

Той обаче е трудно приложим заради съпротивата на старите партии. Все партиите... Тогава властта е спечелена от БЗНС по мирен демократичен път, но системата не е променена и буржоазните партии не са разтурени, за разлика от съда след 1944 г. За това комунистите заявяват в парламента, че от идеята за съдене на виновниците за националната катастрофа нищо няма да излезе. И тяхната група предлага не държавен, а народен съд - всеки гражданин да има право да обвинява и да се явява в съда като обвинител. Никола Габровски внася искане в парламента: "Присъдите на народния съд са неотменими и влизат в сила с произнасянето им." Тази идея тогава е отхвърлена, но след 27 години ще се осъществи, както знаем!

На 27 декември 1919 г. земеделците правят предложение в Народното събрание да бъде съден кабинетът на Васил Радославов.

Обвиненията са за измяна над Отечеството - предрешеното включване на България в Първата световна война чрез сключване на тайни договори с Германия и Австро-Унгария на 24 август 1915 г., несвикване на Народното събрание по този важен въпрос, противоконституционно обявяване на война на Сърбия на 1 октомври 1915 г. и сякаш вечното за българските политици "лично облагодетелстване" на министрите.

Свикана е Особена следствена комисия, която започва разследване. Към нея има и отдел, който проверява банковите сметки на бившите министри. За тях начело с министър-председателя Васил Радославов се очаква смърт или доживотен затвор, конфискация на имуществото и лишаване от граждански права завинаги. Предложението е прието в парламента, но между земеделците на Стамболийски и коалиционните партньори се появяват разногласия и сблъсъци.

Все пак Стамболийски предизвиква разпускане на Народното събрание през 1920 г. На 20 март печели 110 депутатски места. За да управлява сам, касира избора на 13 депутати и на тяхно място влизат земеделци - вече има доминирано Народно събрание, а втора сила пак е БКП. Комунистите обаче към края на годината се опитват да прокарат своята идея за народен съд. Тя отново е отхвърлена.

В началото на 1921 г. комисията приключва своята работа и към бившите министри са добавени нови 24 обвинени. Най-важните от тях са сключването на 500-милионния заем с "Дисконто Гезелшафт", износът на забранени продукти и неспазване на законите по време на война. За престъпления са обвинени В. Радославов, министрите на войната ген. Климент Бояджиев, сменилият го ген. Никола Жеков и поелият от него поста ген. Калин Найденов, министърът на финансите Димитър Тончев (б.а. - за втори път), министърът на правосъдието и народното просвещение Петър Пешев, министърът на търговията, промишлеността и труда Жечо Бакалов, министърът на обществените сгради Добри Петков, министърът на земеделието и държавните имоти Петър Динчев, министърът на железниците, пощите и телеграфите Никола Апостолов и сменилият го Величко Кознички, както и двамата съименници Христо Попов - единият, Георгиев, министър на вътрешните работи, другият, Иванов - на правосъдието.

Но трима от обвинените са напуснали страната - Васил Радославов, ген. Климент Бояджиев и ген. Н. Жеков. От тях единствен се завръща ген. Никола Жеков и дава показания. Само от сключването на заема "Дисконто Гезелшафт" Фердинанд и Васил Радославов са прибрали комисиони - царят 5 млн. марки, а премиерът - над 1 млн. Отделно от тази сума той е присвоил и 1 300 903 лв. от безотчетните фондове на МВнР, нещо до болка познато от най-новата ни изтория, нали? Министрите пък са разрешавали противозаконно износ на зърнени храни и други важни военновременни стоки срещу подкупи, разбира се (също добре ни познато)!?

Четенето на обвинителния акт завършва едва на 15 септември 1921 г. Третият държавен съд започва на 11 октомври 1921 г. в "Славянска беседа". Скоро след това тръгват и заседанията на четвъртия, който съди кабинетите на Иван Гешов, д-р Стоян Данев и Александър Малинов, управлявали през 1911-1913 и 1918 г. Процесът върви мудно и това съвсем не задоволява правителството на земеделците.

Не закъснява и съпротивата на опозицията. През лятото на 1921 г. Демократическата, Народно-прогресивната и Радикалната партия са се обединили в Конституционен блок. През август 1922 г. Блокът решава да направи голям протестен митинг в Търново по повод политиката на земеделското правителството и съденето на политици. Земеделците решават да направят контрамитинг в същия ден и час. В Търново цари напрежение - градът е разделен. Източната част е за блокарите, западната - за земеделците. Зам.Министър Рачев настоява да се отложи съборът на Блока и предварително да му се дадат речите на неговите водачи.

На 14 септември министър-председателят Стамболийски заминава за Женева, а "Земеделско знаме" призовава дружбашите на самото място и още там да образуват народен съд, който "да произнесе присъда над грешните глави на кръволоците народни". Блоковите водачи пък твърдят, че народната воля е изказана и на нея трябва да се подчинят цар и министри - кабинетът е компрометиран и трябва да напусне властта. На 15 септември в 19 ч. от София потегля специален влак, в който са Стоян Данев, Александър Малинов, Теодор Теодоров (и тримата бивши министър-председатели), Михаил Маджаров и Борис Вазов. Атанас Буров е на обиколка из провинцията и ще се присъедини към съпартийците си в Търново. В същия влак пътува в специално купе и министърът на вътрешните работи Райко Даскалов. Влакът с опозиционните водачи стига до Горни Дъбник. Там в 4 ч през нощта части от "оранжевата гвардия" стрелят по машиниста, влакът спира, земеделците нахлуват в купетата и правят обиск на всички водачи. На Долни Дъбник се повтаря същата сцена. На протестите на бившите министър-председатели и министри никой не обръща внимание. Найчо Цанов е бит от полицията, а Александър Малинов - от тълпата. Обругани, водачите на Блока стигат до Търново. Веднага са арестувани и отведени в търновските казарми. Върнати са обратно в София, където скоро се прибират и останалите арестувани.

На всички в столицата е предявена мярка за неотклонение и домашен арест. Атанас Буров бяга с лодка в Румъния и оттам в Париж. Иван Евстратиев Гешов емигрира във Франция. В Германия се спасяват демократите проф. Моллов, Григор Василев, Добри Кършев, Стефан Стефанов, както и членът на Обединената народно-прогресивна партия Димитър Христов. Народнякът Димитър Яблански е заловен при опит да пресече границата край Драгоман. Освен тях са арестувани и Андрей Ляпчев, С. Бобчев, Стефан Костурков и юристът д-р Йосиф Фаденхехт. На 26 септември правителството решава да даде под съд министрите и на Иван Гешов, д-р Стоян Данев и Александър Малинов. Сред обвинените са и Андрей Ляпчев, Стефан Бобчев, Стефан Костурков, Йосиф Фаденхехт и др. При обиск в дома на Ляпчев са намерени записки за българската икономика след войната на френски и е обвинен, че ги е предавал на френския посланик. Задържаните опозиционни лидери и депутати пращат протест до председателя на парламента Недялко Атанасов с копие до Стамболийски, настоявайки за освобождаването си. Веднага след откриване на сесията на Народното събрание демократът Никола Падарев иска освобождаване на задържаните водачи на Блока, тъй като арестуването им е "атентат върху нашето държавно устройство, с потъпкване на парламентарните норми и конституцията". Не са освободени. На 11 и 12 октомври в Народното събрание се провеждат нови дебати за Закона за държавния съд за виновниците за националните катастрофи. Законът е приет на 17 октомври на трето четене. В отговор на 19 ноември правителството провежда РЕФЕРЕНДУМ за съдене на кабинетите на Гешов, Данев и Малинов-Костурков. "За" осъждането им са 60 на сто от гласувалите. Бившите министри са арестувани и откарани в шуменския затвор, където престояват месеци.

В Народното събрание дебатите за и против държавен съд продължават и през есента и зимата на 1922-23 г. комунистите пак внасят предложение законът да се измени на "Закон за народен съд".

Един от най-известните юристи за времето си - П. Стоянов, заявява от трибуната на парламента: "Тук се действа противно на елементарната правосъдна мисъл ...по такъв начин, с който не се свързва съдбата на това или онова лице, но се свързва съдбата на страната... Защото какво ще стане с ония, които са поставени в шуменския затвор при такъв инсцениран съд, при такъв противоконституционен съд? Нищо, освен онова от 17 септември да бъде оформено, нещо, което конституцията и законите не търпят. Ще ги направите по-големи светци, ще ги изтъкнете пред обществото като жертви на вашия произвол..."

Управляващите земеделци обаче не обръщат вимание на опозицията, а решават да заставят съда да преразгледа много правни въпроси според тяхната воля. Двама от съдебните заседатели, които са и депутати, не са гласували за Закона за съдене на виновниците на народната катастрофа и са отведени в Обществена безопасност. Към други са предявени обвинения, че са готвили атентат срещу правителството. И наред с обвинените министри в затвора са и... двама от съдиите.

На 31 март 1923 г. е обявена присъдата. Васил Радославов, Димитър Тончев, Петър Пешев, Христо Ив. Попов, Петър Динчев и Добри Петков са осъдени на доживотен затвор. Генерал Калин Найденов - на 15 г., а ген. Никола Жеков, Христо Г. Попов, Н. Апостолов и В. Кознички - на 10 г. С най-малка присъда е ген. Бояджиев - 5 г. Продължават обаче заседанията на Четвъртия държавен съд, който не произнася присъди. НАКЪРНЕНИТЕ ИНТЕРЕСИ НА БУРЖУАЗИЯТА СА ПРИЧИНА ЗА 9 ЮНСКИЯТ ПРЕФРАТ! ТЯ ПРИБЯГВА ДО ОТКРИТ ФИЗИЧЕСКИ ТЕРОР ВИНАГИ, КОГАТО, ВЪПРЕКИ ИЗБОРНИТЕ МАШИНАЦИИ, ГУБИ ИЗБОРИТЕ! Превратът на 9 юни 1923 г. слага край на Съда срещу виновниците за Втората национална катастрофа. Скоро местата са сменят. В затвора или в емиграция са земеделците. НА 5 ЯНУАРИ 1924 Г. Е ПРИЕТ ЗАКОН ЗА АМНИСТИЯТА И МИНИСТРИТЕ СЕ ОКАЗВАТ НЕВИННИ! А БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА ПЛАТИ 3 МИЛИАРДА РЕПАРАЦИИ, КОИТО УСПЯВАМЕ ДА ИЗПЛАТИМ ЧАК В НАЧАЛОТО НА 60-те ГОДИНИ!

Боб Колев