СВЕТОВНИ ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ПРОДУКТИ НА ООН:

Доктрина "Устойчиво развитие"; програма "Дневен ред 21"

Обръщение

Всички страни в Европа имат Национална, регионална, областна, общинска, градска, селска, селскостопанска, образователна, отраслова, производствена, бригадна... Стратегия по Устойчиво развитие (УР)... Само "туземците" от България нищо не са чули за този прогресивен световен процес...

В началото на този век започна програмата на ООН "Декада за Обучение по Устойчиво развитие" (десетгодишен период) за "всички степени на образователната система и ...за всички лица, вземащи решения", т.е. за всички управлващи от държавни глави до бригадири)... Но в България това не стана, а декадата отдавна изтече. У нас никой не чу и не видя тая програма - мракобесната државна (мафиотска) машина както винаги скри от народа и тоя епохален за света прогрес, генериран от ООН.

България не само че няма Национална стратегия, но и тук никой нищо не е чувал за УР. Вместо това политическото и медийно мракобесие дрънка глупости като "пазарна икономика", "валутен борд", "гражданско общество", "помощи", "компенсации", "избори",... стачки...

В Карлово ние имаме готовност не само с Общинска Стратегия по УР, но и за Национална, която ще е принос в Световния процес по Устойчиво развитие. Нещо повече:

Нашата програма е основана на Нови Научни Открития, без които световното разложение ще продължи, т.е. ако карловци не изпълняват нашата програма, това ще е "принос" в световното, национално и световно разложение...

НО АКО Я ИЗПЪЛНЯВАТ:

Философията на Устойчивото развитие има дълга история, която се формира научно още от времето на европейския Ренесанс - западен и източен. В социално-икономически, институционален и културен смисъл като общопланетарна система съществуват два предпериода - Първи период (стихиен): след Първата и след Втората световна войни и до 1972 г., когато доминират социално-икономическите договори. Но цялостна система на икономико-социални и морални отношения се формират след Стокхолмската конференция по Човешка околна среда и развитие в 1972 г. И това е Вторият период (съзнателен). Този процес в световноисторически план е реализация на древната максима, че... (виж по-долу).

"Светът не е сбор от обекти, а е прецизна система на отношения между субекти."

Устойчивото развитие в повечето случаи се възприема само като отношение между човек и околно среда, без да се разбира, че тя е само част от Природата и че с нарастване възможностите на човека околната среда обхваща все по-обширни пространства от Природата. Не се разбира също и простият факт, че и човешкото тяло, неговата вътрешна среда, т.е. Устойчивото развитие на самия човек, също са в контакт с другите хора, т.е. всеки човек е околна среда за другите хора. Най-съвършената теоретична разработка на УР е нашата. Световните процеси твърде много изостават от нея, т.е. от приложението й...

Съвсем накратко - според нас УР е хармонично развиващо се ЕДИНСТВО между микро-системата от 1. Физическо тяло.  2. Ум.  3. Душа.  4. Дух., чийто сбор съставя цялостния интелект на човека, и макро-системата Космос-Общество-Човек. Ние открихме, че понятието УР е най-древното на Земята, но назовано с друго име, за което има данни още преди поне 500 000 години. Но тъй като това понятие е от извънземен произход, то все още не е осъзнато от Човечеството (говоря за ПОНЯТИЕТО, а не за ИМЕТО). Надяваме се това да стане с наша помощ. Името му е ЙОГА. Като официална Планетарна Доктрина за развитие УР (ЙОГА) се налага в следните форуми и документи.

* Устав на ООН, Сан Франциско, 1945.
* Всеобща декларация за правата на Човека, Ню Йорк, 1948.
* Стокхолмска конференция - Човешка околна среда, 1972.
* Доклад на Комисия Брутланд, 1983-1987.
* Среща на Върха - Рио де Жанейро, 1992. Програма AGENDA 21 (Дневен ред 21 век).
* Доклад на Хилядолетието "Ние, народите на Света...", 2000, Ню Йорк.
* Среща на Върха по Устойчиво развитие. Йоханесбург 2002. Програма за приложение.
* И много други след това, които българската мафия, направлявана от мафията на САЩ, укри от българите. 

    В политическо отношение елементи на доктрината се наблюдават в Хелзинкския процес (1975), Парижката харта за Нова Европа (1990), Копенхагенския процес за социално-икономическо развитие (1995), Виенската конференция за човешките права (1993), Конференция в Кайро за населението, Истанбулската конференция за населените места, Пекинската конференция за ролята на жените в развитието и мн. др. Доклада на Хилядолетието (2000), Декларацията на Хилядолетието и Хартата на Земята (2000), Световна университетска харта за Устойчиво развитие "Коперникус"... В Европа като разбиране за Околна среда УР бе обект на внимание на:

* Първа министерска конференция по околната среда за Европа, Добжич, 21-23 юни 1991.
* Втора министерска конференция "Околна среда за Европа", Люцерн, 28-30 април 1993.
* Трета министерска конференция "Околна среда за Европа", София, октомври 1995.
* Четвърта министерска конференция "Околна среда за Европа", Архус (Дания), 23-25 юни 1998.
* Пета министерска конференция "Околна среда за Европа", Киев (Украйна), 21-23 май 2003.
* Ен-та министерска конференция... (пишещият това вече спря да ги брои, защото у нас не само че нищо не се случва, но и никой нищо не казва по това)

Приетите решения от тези конференции са неразделна част от европейския интеграционен процес. Принципите на УР са основни вътрешно- и външно-политически цели като програма и в проекта за конституция на ЕС. Много от държавите на ЕС даже са направили УС свое КОНСТИТУЦИОННО ЗАДЪЛЖЕНИЕ за изпълнение (Швейцария, ...за други аз не знам, защото хората, които имат тая информация са трудно достъпни, а и аз трябва да харча пари да ги търся, намирам и посещавам, но - "Който търси, намира...").

Много хора сигурно си мислят стандартно:

МНОГО РЕШЕНИЯ, МНОГО ПРОГРАМИ,
МНОГО БЛАГИ НАМЕРЕНИЯ, НО КАКВО ОТ ТОВА?

"Нямат си друга работа ЕВРОБЮРОКРАТИТЕ и като едни КОМСОМОЛСКИ СЕКРЕТАРИ си измислят дейности и програми за залъгване на масите и отвличане на вниманието им."

Но това не е така:

ПРОГРАМИТЕ НА ООН и ЕС
НЕ СЕ ИЗРАБОТВАТ ОТ ПОЛИТИЦИ
А ОТ НАУЧНИ ИНСТИТУТИ И ОТДЕЛНИ,
НЕЗАВИСИМИ ОТ ПОЛИТИКАТА УЧЕНИ!

Лошото е, че за да бъдат допуснати до народите като информация и за изпълнение, тия програми минават през ...политиците. Чрез "ГЛАСУВАНЕ" първо от Европарламента и после през местните парламенти и изпълнителни власти.

Страни, които допускат програмите на всички равнища от ЕС и до своите народи, т.е. възприемат и прилагат програмите на ООН и ЕС, са в челото на икономическия, културен и правов просперитет.

Но в страна като нашата, още информацията се спира от ниво евродепутати, а на нашенско ниво я отритват местните мафиотски медии и власти.

Така че ОБОБЩЕНАТА ПРЕДСТАВА, че ЕС Е ВРАГ НА НАРОДИТЕ, не е напълно вярна.

Затова е дошло време ДА СМЕНИМ ПОЛИТИЧЕСКАТА СИСТЕМА както у нас, така и в ЕС, т.е. ДА УНИЩОЖИМ ПОЛИТИКАТА, ПАРТИЙНАТА, ИЗБОРНАТА И ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА и ПОЛИТИЦИТЕ като професия и да се даде да вършат работата учените и компетентните...

А не да се произнасят тия с многото пари (крадците на едро - мафията и нейните марионетки, политиците).1

(горе)
Обръщение на движение
“БЪЛГАРИ ЗА УСТОЙЧИВ СВЯТ”
към всички, които желаят и трябва да вземат СЪДБОНОСНО за страната ни решение:
ПРЕХОД КЪМ УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
(проф. Пенчо Пенчев, д-р) 

В своето развитие, всички народи, под натиска на вътрешни и външни обстоятелства са били принуждавани да правят исторически избори. Да продължат съществуването си, като променят своята култура, в отговор на заставящите ги обстоятелства или да загинат, а културите им остават обект на археологически проучвания и догадки. Загиналите древни култури са много повече от днес съществуващите, а на територията на страната ни, има остатъци от няколко десетки първокласни култури от древността, които ни напомнят за величие и гибел. Случайно или не, в дните на незапомнени температурни рекорди, множеството археологически открития ни напомнят за преходността на различните култури от човешката цивилизация.

В последните 140 години, България извърши три радикални промени и днес неизбежно трябва да направи радикален четвърти преход.

Освобождение от турско робство и преход към капитализъм, преход от капитализъм към социализъм, разгром на реалния социализъм и преход към “демокрация”, с носталгичен опит за реставрация на капитализъм, изродил се в сраснала се с управлението пъстроцветна, политическа мафия (според научното разбиране за мафия). Днес, за разлика от близкото минало, тази мафия може да бъде разпозната по делата ѝ.

Страната гори, в буквалния и преносен смисъл. България помни хиляди пожари, подпалени от брутални, но явни поробители. Пожарите, в народностното съзнание са свързвани, най-вече с посегателствата върху културата ни, върху самата ни същност. Днес, подпалвача, поробител, е анонимен и действа прикривайки се зад разпалените природни стихии. Температурните “рекорди” са десетки, а случаите на корупция и властническо посегателство над природа, хора, култура - хиляди. Глобалното затопляне е предизвикано отчасти от природата, отчасти от сляпата, но във всички случаи брутално арогантна човешка дейност, определяна от древните с понятието корупция (corruption), със значения на български език: разваленост, изхабеност, лошо състояние (morum, corporis) лъжливост, (opinionum), разваляне; подкупване.  Общопризнато е, че глобалното затопляне е предизвикано, най-вече, от не целесъобразно  използваните, от началото на миналия век, първични енергии – въглища, петрол, газ, които безспорно формираха културата на двадесети век, с всички постижения и всички негативи, най-вече за бъдещето. През седемдесетте години, почтени учени предупредиха за надвисващата над планета опасност. Предупреждението прозвуча и в София. Мъдростта, София, проговори и в България.

Гласовете на мъдрите ни сънародници звучаха в официалните доклади на планета през осемдесетте. В края на деветдесетте  всички народи, най-вече развитите в индустриално отношение страни, много от тях днешни наши съюзници от НАТО и Европейския съюз, поеха курс към смяна на парадигмата, към устойчиво развитие.  Някои нарекоха това тихи революции, за разлика от нашата нежна революция, която, както се вижда днес, се превърна в контрареволюция. Но не срещу БКП, не срещу Тодор Живков или, който и да е от миналото, които отлично разбираха неизбежното и предадоха властта без кръв. Те бяха разбрали това, но за съжаление, това не разбраха, тези, които поеха властта. Така започна контрареволюция срещу бъдещето на природата и народа на България.

Осемдесет и девета, хората въстанаха за чиста природа и човешки права (вие ни лъжете, че ни плащате, а ние ви лъжем, че работим). Защо нямаше чиста природа и социална справедливост, след като по теория точно това трябваше да има? Още не е ясно срещу какво точно въстанаха хората, срещу социализма по принцип или срещу реалния социализъм, който бе дирижиран, управляван, насочван с цел спечелване на студената война. С други думи, в основата на протеста не можеше да бъде нищо друго, освен резултатите от студената война. Друго, освен корупция произведена от политиката на студена война, просто нямаше. Това е важно, тъй като днешната корупция, води началото си от т.н. нежни революции. Хората протестираха, практически, срещу резултатите от загубената студена война,  без да разбират това.. Друго, освен разруха от студената война нямаше. Разгромения реален социализъм, бе резултат от водената студената война, а оръжието в нея бе корупцията. България, за разлика от останалите страни на света и Европа, не започна преход към устойчиво развитие, като бе според устава е принципите на ООН, според договора за асоцииране към Европейските общности.   Това не е носталгия по миналото, това е търсене на бъдещето, не за днешното, вече погубено поколение, а за утрешното.  УВИ, тягостна липса на национална култура по въпроса, която прикрива хоризонтите на бъдещето.

Днес състоянието на разваленост, изхабеност, лъжливост, подкупност са характерни за политическото ни ежедневие, а от тук се пренася в икономическия, социалния, околна среда живот. Корупцията по висшите етажи на властта е известна на нашия народ и той я определя по-просто и по-вярно - “рибата се вмирисва от към главата”. Това се признава от  президент, министър председател, народно събрание, съд, прокуратура, органите на вътрешните работи, но какво от това? Корупцията настъпва и разяжда хилядолетната ни култура, заплашвайки я с унищожение.  Опита, да ни се припише корупцията, като народностна черта, се опровергава от великолепно запазената, до скоро, през хилядолетията  природа. От пълноценно развития народ, живял в условията на няколко горещи и една коварна Студена война през миналия век, чиито плодове сърбаме днес все още.

 Твърд факт е, че ние и природата ни все още съществуваме. Но точно тук, ние и тези, които ни причиниха това, си задаваме един и същи въпрос: “До кога”? Разбира се “приятелите ни” желаят да запазят унищожителното статукво, а народ  и  природа се гърчат, от мозъчна, управленска недостатъчност.

Признато e от омбудсмана на Републиката, по повод НАТУРА 2000, “лошото управление”. Може би ще ни обвинят в маниакална привързаност към теорията за голямата конспирация. Нищо подобно, ние не вярваме в теории, които се опровергават с планини от факти. Глобалното затопляне, изчерпването на природните ресурси, ширещата се бедност и нищета, неадекватността на човешкия род към природните предпоставки за живот, подържането на неадекватни, меко казано, васални правителства, не е плод на теории, точно обратното, то си е чиста планетарна конспирация, в чиито основи е корупционното единодействие срещу основите на съществуването ни. То е корупция по отношение юридически закони, основаващи се  на принципите и целите на ООН. То си е корупция, развала, по отношение природната, космическите основи на нещата. А корумпираните, по делата им ще ги познаете, както учи Библията.  Те бяха хора през ХХ век, които подпалиха основите за съществуване на ХХI век. Днес няма народ, по официални политически признания на ООН, който да не страда, освен от глобално изменение на климата, така също и от “политически лидери звучащи кухо и празно като чинели”. Корупцията е планетарно явление, точно, като и климатичните изменения. Едното е социална развала, а другото природна такава, подклаждано от първото. България е застрашена, значително повече, сравнение с другите народи, от тази развала, която:

1. Унищожава  хора – жени, деца, старци, без разлика на материално и духовно състояние. Разстрелвани са богаташи, изхвърляни са бебета и невръстни деца, девойки са изнасилвани и безнаказано убивани, превръщани са в секс робини, а зрели жени в обикновени робини, мъдростта на пенсионерите е запокитена в пламъците на политическото безумие.

2. По последни официални данни, страната е намалила населението си с 45% спрямо 1989 г. и по численост се е върнала на нивото някъде в края на Турското робство – по малко от 6 милиона жители. Такива резултати, разбира се само за пет-шест години, имаха най-пострадалите страни от Втората световна война. Не допринасят ли за това мръсните улици на столицата, които се мият един или два пъти на пет години. С какво се обяснява дефицита на 50 000 човека от централната част на града, а липсата на воля да се види здравния статус на населението и направи анализ за силно завишените стойности на боледуващи и загиващи.

3. С какво се обяснява липсата дори и на един единствен завод за отпадъци??? А неистовият стремеж към технологии за изгаряния, които да тровят въздуха по-страшно от биологични оръжия? Как беше реанимирана туберкулозата в България, освен с биологична диверсия? Демографската структура е катастрофална – нарастване броя на мизерстващите пенсионери срещу намаляващо и болнаво, биологически и психически увредено младо поколение, не получаващо адекватно образование – Образование по Устойчиво развитие, нещо в което останалата част на Европа и Света се прави след 1972-ра и най-вече, след 1992-та година, след срещата на върха в Рио де Жанейро 1992;

4. Унищожена и унижена наука. Години наред, управляващите ползват девиза: “опитайте с невежество”. Това е в години, когато в много направления, и най-вече науките за климата и климатичната адаптация се проявяват революционни нововъведения.  Години наред, науката, под предлог че е "комунистическа", получаваше 0.16 % от брутния вътрешен продукт, вместо необходимите 1.5 – 2 %, а желаните от ЕС са 3 %. Каква политика, каква политическа опозиция, какъв социален дебат може да се прави без наука? Естествено, развала, в смисъла корупция. А какво, образование без наука? Какво “добро управление”, така както то бе дефинирано от Международния правен съвет през 2002 г.? За какви човешки права може да става въпрос? Къде е здравият дух, за какво здраво тяло може да става въпрос?

Очевидно изясняването на въпроса за това по какъв път е трябвало да тръгне страната след 1989 г. е въпрос за прекратяване на нежната гражданска война и освобождаване от корупцията. Трябва да се отговори на въпроса:

Това ли е пътят на Света,
това ли е европейският път на развитие,
което имаме у нас днес?

Не, не е това. Светът променя философията си на развитие. Националните стратегии за Устойчиво развитие се превръщат в стратегии за климатична и ресурсна адаптация. Корупцията е несъвместима с този процес. Промяната в климата, вече заставиха Европа, САЩ, Китай, Индия, Африка и Азия да търсят нови технологични решения. Оформиха се ясно системи от технологии, съвместими с климатичните и ресурсни изменения. През 90-те години тези технологии бяха само революционни идеи, в края на деветдесетте бяха лабораторни образци, а днес вече навлизат в бита. Да, това е така за страни с мощни индустрии. Има подобни, макар и плахи, но позитивни опити, на хора, схващащи, че с корупция не се живее. Тези бизнес лидери са в стрес и под заплаха в обстановка на масова корупция.

Ето защо, ние от движение “Българи за устойчив свят”, давайки си ясна сметка, че срещу масовото настъпление на корупцията не може да се излезе с пушки и танкове, предлагаме:

1. Конструиране на национална кръгла маса по проблемите на прехода към Устойчиво развитие, по подобие на европейския съюз и страни членки на ЕС.

2. Тъй като правителството, до този момент не можа да мобилизира административен капацитет за разработка на  национална стратегия за устойчиво развитие, да се подпомогнат тези неправителствени организации, които имат такъв потенциал. Това е неизбежно, тъй като никакъв смислен диалог не може да има без стратегии – правителствена и неправителствена за устойчиво развитие.

3. Във връзка с горното, де се помолят висшите научни среди на България, да разработят и предоставят вижданията си за общопланетарния, общо европейски, общо балкански и национален път за устойчиво развитие.

4. По примера на ЕС и страни от ЕС да започне изграждането на национална мрежа  от организации заинтересовани от устойчиво развитие.

5. Подкрепяме призивите за мораториум върху строителството по цялото крайбрежие, планинските курорти и територии от Натура 2000.

6. С оглед по-бързото разрешаване строителството и развитието на страната, да се разработи специална технологична политика, съвместима с климатичните, ресурсните, планетарните и европейски законодателни норми. Тази политика да се повери на не корумпирани личности и колективи.

7. Инициативата за национална агенция за сигурност, да се организира на разбиранията за сигурност чрез Устойчиво развитие, Така както бе предвидено в  концепцията за национална сигурност, влязла в сила през 1998 г.

8. Да се преценяват предлаганите за финансиране проекти от ЕС в зависимост от принципите и стандартите за Устойчиво развитие.

9. Изхождайки от разбирането на ООН и ЮНЕСКО, че без образование няма Устойчиво развитие, няма климатична адаптация, да започне бързо изграждане на национална образователна система за устойчиво развитие.

10. Да стартира национален десет годишен процес за освобождаване от корупцията, проявяваща се под всичките ѝ познати форми, като за тази цел се разработи специален национален план, съгласуван с ООН, ЕС и НАТО, за приложение на устойчивото развитие в условията на националната ни култура.

11. Предвид силните международни интереси за запазване на корупцията в България, да се потърсят страни от света, които да осигурят чрез авторитета и силата си анти корупционния процес в България. Това не е насочено срещу НАТО, нито срещу Европейския съюз, а срещу онези среди, независимо къде и как се проявяват, стремящи се да запазят корупцията в страната.

12. Преходът към Устойчиво развитие е тиха революция, така както я наричаха наши европейски партньори. Тази революция изисква своите кадри, които не могат да произхождат от средите на корумпираната върхушка днес. Това са кадри, уважаващи живота, боготворящи Природата, вярващи в достойнството на българския народ, схващащи демокрацията като елемент за сигурност, ненавиждащи невежеството и физическата и духовна бедност.

Д-р Пенчо Пенчев

Обращението е предадено на  инициативна група от неправителствени организации за подкрепа на тезата: “Солидарност за нулева толерантност към корупцията” на изборите за местни органи на властта –  октомври 2007.

    Учени от БАН
    Преподаватели от УНСС
    Българска национална доктрина
    Зелен Алианс
    Международна Академия “Многостранна интегрирана личност”
    Интердисциплинарна гражданска академия
    Фондация “Устойчиво развитие за България”
    Международна академия за информатизация
    Институт за устойчиво развитие, Движение “Българи за устойчив свят”
    Фондация „Земята и хората“
    Движение „Нова култура“

Ако възприемате корупцията в изложения по-горе смисъл и желаете да споделите виждането за “Никаква толерантност към корупцията”, присъединете се към тази култура за възраждане на България!

Солидарност за нулева толерантност към корупцията!

Д-р Пенчо Пенчев

ПОВЕЧЕ ЗА ДОКТРИНАТА "УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ"