КУРСОВЕ ЗА ЛЕЧЕБНИ И БОЙНИ ИЗКУСТВА

Бойните изкуства освен спорт са и физическо проявление на съвършенството на йога. Защото не е възможно да станеш добър в бойните изкуства без травми (физически и психически), ако не тренираш физическите пози (асани) и дихателните техники (пранаяма) от йога. Да не говорим за висшите нива на бойните изкуства, които изискват и висшите нива на йога при медитация, контрол на ума, откъсване на сетивата и концентрация на мисълта.

МЕЖДУ НЕБЕТО И ЗЕМЯТА

Чи Кунг е система от движения за опознаване и овладяване на жизнената енергия, хармонизиране на връзката със заобикалящия ни свят.
(Мария Бончева - списние "8")

Пристигаме в еко-селище Азарея по тъмно. Дъждът и мъглата допълнително обгръщат в мистична загадъчност неголямата обител, която в следващите няколко дни ще бъде нашият своеобразен даоистки манастир. 20-ината души, които сме се събрали, ще се впуснем в изучаване на основите на Чи Кунг, изговаряно още Ци Гун - древно-китайска енергийно-физическа практика, станала основа на всички познати ни и непознати бойни изкуства днес. Ще ни води лаоши (бел. ред. - учител) Александър Илиев. Той е сред малцината българи, имали късмет и воля да се обучават в манастира Удан, създаден лично от великия Лао Дзъ (с рождено име Боганатар (Богар), българин с мисия да научи китайците на изкуствата на живота, дълголетието и бойните изкуства... - бел. ред.), затънтен в непристъпните чукари на източно-централен Китай. Името Удан кара всеки, докоснал се до бойните изкуства, да затаи дъх. Заедно с Шаолин, това са най-древните и успешни манастири, където, освен тайните на непобедимия войн, се съхранява и огромна духовна мъдрост, сила и познание. Но докато Шаолин все повече се превръща в туристическа атракция, Удан и до днес показва своите тайни на малцина...

В Удан дори най-истинските невидими войни, тези, които владеят тяло, ум, дух и енергия до съвършенство, са започнали своето обучение с основните форми на Чи Кунг. И ние като тях, станали рано, стоически понасящи сковаващия студ наоколо, очакваме първото си занятие.

Чи е жизнената енергия, която е във всеки от нас, а Кунг - време или работа. Т.е. Чи Кунг означава време за енергия или работа с енергията, обяснява Сашо Илиев. Чи е навсякъде, тя прониква всичко около нас и вътре в нас. За да взаимодействаме правилно със заобикалящия ни свят, трябва да познаваме и овладеем нашата собствена Чи. Иначе външният свят ще бъде разрушителен за нас.

Чи Кунг задвижва енергията в тялото и подобрява цялостното здраве. Причината, поради която над 200 милиона души по света практикуват някой от 10-те хиляди стила на Чи Кунг е, че дава практически умения за работа с Чи, усилва протичането ѝ през енергийните канали на тялото, което води до осъзнатото ѝ насочване отвътре навън, повишавайки чувствителността на практикуващия на всички нива. Резултатът е цялостно хармонизиране на личността и обмена ѝ с външната среда. Създава се по-цялостна връзка с Източника. Чи Кунг задейства и процесите на самолечение в човека, което постепенно може да бъде доразвито в лечителски умения, насочени навън. Чи Кунг Гун е официално признат за стандартна медицинска техника в Китай. Практиката е и част от официалната програма по физическо възпитание на Китайската народна република.

Чи е пряко свързана с дишането. "Вдишваме над 40 000 пъти на ден" - обяснява лаоши Илиев. - "Сами разбирате, че ако не дишаме правилно, то нищо друго не правим правилно. Жизнената сила е пряко свързана с правилното дишане." Другата начална причина за запушване меридианите на енергията е дишането по неправилен начин. Правилният начин на дишане, на който би ни научила Природата, ако се заемем да я изучаваме, както и себе си, е дишането чрез корема (коремно дишане), т.е. и при вдишване, и при издишване участва предимно коремът (съответно издуване и прибиране) а не гърдите. Регулираното дишане е вплетено във всяко едно движение в Чи Кунг. Принципът е, че когато се разширяваме, разтягаме и отваряме тялото си, вдишваме, а когато се свиваме, затваряме - издишваме. Ако Чи Кунг се използва за самолечение - то тогава този принцип действа на обратно. Вдишваме, когато свиваме, затваряме тялото и респективно - издишваме, когато го разширяваме, разтягаме. Това води до по-голямо вътрешно напрежение, отделяне на повече топлина и следователно до задействане процесите на излекувани. В Чи Кунг основното е разбирането за самолечение - няма как да лекуваме другите, ако не умеем да оздравяваме сами себе си.

Всяко занимание по Чи Кунг започва обезателно с разгрявката. Тя е базирана на изолация на отделните части и стави на тялото. Енергията се задвижва от горе на долу - глава, рамене, ръце, гръбнак, торс, ханш, крака и т.н. Само 5 минути разгрявка и все още ледената зала не смущава никого. Упражненията са накарали умовете ни да пристигнат почти 199% в настоящето, а вътрешният ни огън вече циркулира по енергийните ни канали.

Преминаваме към основните 8 движения - 4 за краката и 4 за ръцете. Всяко от тях е взаимствано от Природата и наподобява движение, стойка или поведение на животно или природно явление. В Чи Кунг основно се наподобяват движенията на 5 животни, като всяко от тях подобрява функциите на определен орган: тигърът е свързан с белите дробове, мечката - бъбреците, жеравът - със сърцето, сърната - с черния дроб, маймуната - със стомаха. Както всичко най-истинско, и тези движения са твърде прости. Едновременно с това изчистеното им изпълнение, което включва не само формата на тялото, но и синхронното дишане и реално преживяване на енергийния поток, може да отнеме много време. Но пък времето, отделено за енергия, шлифова характера, волята и гъвкавостта ни така, както водата заобля и най-острите скали. От 8-те движения могат да се правят няколкостотин различни форми. Те са основа за 10-те форми в Чи Кунг и 108-те в Тай Ци Чуан.

При изпълнение на всяко движение в Чи Кунг е чувството за център. Работи се изключително много в центъра на тежестта, наречен долен тан тиен, намиращ се на около 3 пръста под пъпа. Тан означава земя, Тиен - небе, т.е. човекът се възприема като мост между небето и земята. Чи се складира в тялото основно в 3 резервоара или в трите тан тиена. Средният се намира в слънчевия сплит, горният - на челото между веждите. Но най-важен е долният Тан Тиен. Той се разглежда като източник на човешката Чи. Там се поражда движението на енергията и започва разпределението ѝ между енергийните канали. Концентрацията в тан тиен е основополагаща. Затова се полага много време, концентрация и медитация, за да се научи човек да го усеща реално и след това да може да използва енергията ме. От Тан Тиен чрез вдишването енергията се насочва към различни части на тялото, направлявайки потока на Чи. Принципът е, че външното движение се поражда от вътрешното. Началото на видимото движение на тялото трябва да бъде дълбоко в неговия енергиен център. "Именно вътрешните движения са основните. Само външното изпълнение на формата е все едно да се опитваш да се напиеш от празна чаша. Т.е. съдържанието е важно, а не формата" - обяснява Сашо Илиев. Затова и дотук с теорията. Време е за реална работа с енергията. Само ще споделя личния си опит, че след трите дни на семинара очите на всички ни определено бяха добили повече блясък, мисълта течеше с повече концентрация, а вътрешната ни сила се беше увеличила видимо, на всеки спрямо личния капацитет.

ЛЕГЕНДАРНИЯТ УДАН

Най-ранните сведения, които имаме за манастира Удан, са от династията Хан в Китай. т.е. от началото на Новото летоброене. Още от тогава е известен като място, главно ориентирано към лечение и създаване на бодигардове, т.нар. невидими войни, еквивалент на всепознатите японски нинджи. Манастирът е главно даоистки, но будизмът също е добре приет. Има сгради на будистки манастири, които са припознати от Удан.

Въпреки че двете учения възникват горе-долу по едно и също време (края на 7-ми, началото на 6-ти век пр. Христа), между тях има основополагащи различия. Даоизмът се занимава с двойствеността на света. За Лао Дзъ (с рождено име Боганатар (Богар), българин с мисия да научи китайците на изкуствата на живота, дълголетието и бойните изкуства... - бел. ред.), създателят на учението, живеем в свят на промените. Според него съществуват два основни принципа - ин и ян, мъжко и женско, преднамерено и непреднамерено. Едно от най-великите му проникновения е "вей у вей" - във всяка преднамереност - непреднамереност; във всяко мъжко - женско; във всяко бързо - бавно. Светът е изграден от опозиции и затова той се случва непрекъснато по различен начин, т.е. наподобява пълноводна река, която непрекъснато променя своето русло. Трябва да живеем за мига, защото случвайки се едно нещо, то е породено от събития, чието стечение не можем да определим.

Човек трябва да бъде гъвкав като водата. "Лао Дзъ приема водата като основен елемент на своята философия по много причини. На първо място според даоизма водата е мястото, където се е зародил животът. На второ място тя е по-силна от огъня - потушава и най-силните страсти. На трето - водата винаги успява да си проправи път, просълзява, прокапва отвсякъде. Водата винаги има цел. Ручеят отива в реката, реката - в морето, морето - в океана. Последната най-важна характеристика на водата е, че тя е мека, приема всякаква форма. Т.е. тя е идеалният посредник между педагога и ученика" - разказва Сашо Илиев. Тази даоистка максима е и философия от времето на барока, когато даоизмът за първи път пристига в Европа.

Сен Симон, Шарл Фурие, Франсоа Мари Волтер или т.нар. френски енциклопедисти са сред първите европейци, които по някакъв начин са въодушевени от философията на Изтока.

Освен дао или още произнасяна "тао", будизмът е другата доктрина, която присъства в определена мяра в манастира Удан. Будизмът е философия на "средния път". Под "среден път" се разбира, че тук не се набляга на нито един външен елемент, а точно обратното - хармония на петте елемента: земя, вода, огън, въздух и етер. Буда открива принципа "вярвай, но проверявай". С други думи това прави и съвременната наука - тя вярва, приема, но всичко проверява и е длъжна да доказва. Буда забелязва, че живеем в свят на промените, но те настъпват поради търсене на истината, на най-дълбоката истина за човека и за света. За разлика от даоизма, който следва промяната и смята промяната за вярното нещо, в будизма се казва, че истината настъпва всяка секунда и ние трябва да живеем в свят, в който да си обясняваме причините, а не да ровим в последствията. Всяка причина има свое последствие и по последствията ние трябва да умозаключаваме за все по-дълбоките първопричини. Така Удан създава един уникален по рода си комплекс, в който органично се преплитат ученията на набожния Лао Дзъ и на непочитащия богове Буда.

Удан се намира на ключово място в централно-източен Китай, префектура Шиан. Разположен е на водослива на няколко реки. Местността е много богата, подходяща за земеделие, скотовъдство, дърводобив. Затова е бил обект на набези на много нашественици. За разлика от Шаолин, който е малко по-изолиран и затова и по-малко нападан (основно за отмъщение и съперничество), Удан е бил център на редовни набези.

"В Шаолин Бодидарма създава бойното изкуство, за да не заспиват монасите по време на медитация, т.е. медитират и после ги изхвърлят навън да тренират. В Удан не е така. Те са се стремили да оцеляват и затова са им били нужни уменията на непобедими войни. Изучават се Чи Кунг, Тай Чи Чуан, Ба Гуа и  Удан Чуан" - продължава разказа си Илиев. Удан Чуан е създаден от полулегендарния монах Джан Сан Фенг. И до днес този стил бойно изкуство се смята за непобедимо и се преподава на много малко избрани ученици.