Сталин срина четири пъти плановете на новите колонизатори за Нов световен ред, и те не му простиха
Огромната роля на Сталин в историята на Русия е несъмнена. Кои са тия и ЗАЩО ненавиждат Сталин? Какво означават опитите за дегероизация на Сталин?
По статия на Андрей Фурсов, историк и публицист
Вече повече от 25 години Съветският съюз не съществува, а 60 години по-рано Сталин умира. Независимо от всичко, дебатът за Сталин не престава. Нещо повече, въпреки 25-те години антисъветска и антисталинистка пропаганда, уважението и интересът към Сталин се разраства. И тази младеж, която израсна през последните години, както и хората на 30-годишна възраст, които са израснали след Съветския съюз – те все повече се интересуват от Сталин, и при това се отнасят към него положително.
Е, разбира се, това са кампании за десталинизацията, които са контрапродуктивни и допринасят много повече за популяризирането на Сталин от каквото и да било друго. Така че има смисъл да помислим за това, грубо казано, които са приятелите на Сталин и кои са враговете му. За какво ненавиждат Сталин на Запад и в руския свят и какво искат тия хора, които дават положителна оценка на Сталин.
Когато преди няколко години вървеше една шоу-програма «Името на Русия», Сталин дълго време беше водеща тема. В крайна сметка той се озова на трето място. Аз абсолютно не вярвам на това, че лидер №1 стана Александър Невски, личност абсолютно несъпоставима със Сталин. Тъй като задачите, които трябваше да решава Сталин, са несъизмеримо по тежки и исторически по-важни, отколкото тия, които е решил Александър Невски, както и резултатите им.
Какъв е приносът на Сталин днес? На първо място, това е принос към социалната справедливост, гарантираща, че крадецът трябва да е в затвора, както и всеки плячкосвал министър, заедно с харема си също трябва да е там. Дори цялото министерство трябва да е в затвора. Той не е спал - изисквал е справедливост, а това предизвиква изненада у хората. Защо ли? Че при Сталин са хвърляни в затвора и за по-малко.
В допълнение към социалната справедливост, това е принос към държавното величие, за това, че никой да не ни се меси в младежкото възпитание и неговите права, че ние трябва сами да образоваме децата си, и западното общество, затулено от купища пороци, да не ни учи как да се държим , Това е втората точка в допълнение към социалната справедливост.
И накрая, за Запада и неговите слуги у нас и в руския свят това е въобще реванш, вид отмъщение за 20-те години на икономически и политически загуби на международната арена. И не в смисъл на отмъщение като някакъв щик в гърлото, а отмъщение в смисъл да изметнат твоите социални и психологически чувства и от там и да подчинят хората на база на емоциите им, а не на техния логически анализ на случилото се.
Хората помнят епохата на Сталин и как е постигнал всичко и на каква материална и морална «цена». А има ли някоя нова епоха, при която народите не са платили твърде висока «цена» при техните усилия за свобода и справедливост? Разбра се, че и Съветският съюз трябваше да мине през изпитания, грешки, провали и ...поуки. Но нима «цената» при създаване на Съединените щати беше по-малка? Нима избиването на местното население (ГЕНОЦИД над индианците), Гражданската война в САЩ и големият гангстерски терор над народа на САЩ е по малка «цена»?
А на каква «цена» е създадена Британската империя? Върху терор и избиване (ГЕНОЦИД) над местното население на поробени от тая империя народи и племена като Индия, Австралия, голяма част от Африка и Океания.
На въпрос на Чърчил към Сталин: «Кой период от историята на Съветския съюз е бил най-труден?» Сталин казва: «Най-трудните години бяха годините на колективизацията, поради краткото време, необходимо за решаване на много проблеми.»
Какво е колективизацията? Това е просто разкулачване или деселенизация - това е съюзяване на наемния селски труд с тоя на наемния работнически труд и тяхното интегриране на основата на механизация и обобществяване на продуктите от труда им, което доведе и до много бързи темпове на ликвидиране на наемния труд както на работниците, така и на селяните. А ликвидирането на наемния труд означава свобода за тия две основни класи...
Друг е въпросът, че постоянните саботажи, убийства на висши кадри, Гражданската война, чуждата интервенция, предателството на подставени лица и Втората световна война (нежеланото постоянно военно положение бе наложено от тия пречки) не дадоха възможност за САМОУПРАВЛЕНИЕ на народа, което започна при Ленин, въпреки това справедливото разпределение на благата според труда беше историческа победа, макар и частична, над капитализма.
Ако проследите как са решавали проблема с интеграцията на селяните към промишлеността в Англия през XVI век, ще видите реки от кръв и жестокости. В процентно изражение щетите и жертвите от тия процеси са в десетки пъти по-малки в полза на Съветския процес. С други думи приносът на Сталин е принос за един достоен и справедлив живот.
Интересно е да се види, и кои са десталинизаторите които мразеха и намразят Сталин в съветското общество? Тогава Сталин има противници от две страни. Първите са тия хора, които вярваха, че Сталин е предал каузата на «Световната революция». Това бяха привърженици на троцкисткия проект за «Световна революция». Според тях Сталин е дал този проект. В някои отношения те са прави, защото Сталин действително ликвидира проекта за «световна революция», и вместо него започна да строи «социализъм в една единствена и отделно взета страна.»
Обвиняваха го, че тази приемственост и преходът от Царска Русия към Съветска Русия бил много дълъг – повратният момент се наблюдавал едва през 27-те–29-те години, а едва през 36-те се появили първите резултати.
Спомнете си, че точно през 36-те години се появиха термините «Съветски патриотизъм», «Съветска Родина», «Съветски строй», «Съветско общество» а през 36-та бе реставрирано празнуването на Нова година с елхата, само че не коледната елха, и Коледата. През 36-та престанаха да празнуват Коледа, по-точно под старото име, което след това отбелязваха като Ден на Великата социалистическа революция, а от 17-та до 36-та година този празник се наричаше – Първи ден на Световната революция, след което той се превърна само в Съветски празник.
С други думи, в действителност Сталин беше този, който извърши практически приемствеността и прехода от дореволюционна и Самодържавна Русия към следреволюционна Русия. И точно тези и само те, които действаха от позицията на «Световната революция», го представяха за предател и враг, т.е. левите глобалисти. И ето точно в този смисъл те напълно съответстваха на «теорията» на Запада, за който световната революция има само една цел – УНИЩОЖЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ.
Това потвърждава съвременните тези, че наистина ционистите са искали да използват Съветската революция за Глобализация, унищожение на националните държави, нов световен ред и от там за поробване на целия свят. Както виждаме Сталин не се е хванал на тази «въдица» и затова беше отровен – при отмъщение.
Т.е. враговете на Сталин са ционистки подлоги.
Между другото, свръх интересно е, ЗАЩО през 1930 г. Ялмар Шахт, обяснявайки защо финансистите (ционистите-банкери) трябва да подкрепят качването на Хитлер на власт, казва, че той ще унищожи националните държави в Европа, а «ние ще получим Короната на Европа» и когато през 29-та Сталин депортира Троцки от Съветския съюз, точно тогава тия световни изедници напълно и окончателно зачеркнаха проекта за «Световна революция». Но не и напълно.
Точно от тази година и британци, и американци започват активно да помагат за възкачването на Хитлер на власт, т.е. да реализират своя проект «СВЕТОВНА ВОЙНА.» Т.е. ционистите само подмениха стария етикет «Световна революция" с нов етикет «Световна война».
Така че това е първата причина (външната) за очернянето на Сталин в СССР.
Втората причина е точно обратна (вътрешната причина) – това е от хората, които са фокусирани върху свръхпотреблението. Свръхпотребление, но не въобще, а свръх нормата, която им се е полагала според труда им.
Ние знаем много добре, че номенклатурата е доминиращата група без собственост, както и различните слоеве от тая номенклатура се различават един от друг по обема на своето потребление, т.е. това бе класифицирано (привилегировано) йерархично потребление. И разбира се, всяка група от тая номенклатура искаше да лапа повече, отколкото ѝ се полага по статус – това първо.
Второ, тази група искаше да бъде затворена и задкулисна. Сталин цял живот се противопоставяше на тия. Той побесня, когато през 1941 г. разбра, че някои чиновници, отпътували в Куйбишев, решили да организират за децата си специално училище, така че, не дай Боже, да не се бъркат заедно в едно и също училище с децата на работниците. Тогава Сталин ги нарече: «проклетата каста». И, всъщност, той се бореше срещу тази «проклета каста» и не позволи тя да се превърне в класа.
И когато Сталин изрече знаменитата си фраза «с нарастване нивото на строителството на социализма и при приближаването ни към него класовата борба ще ескалира» – той имаше предвид не юмруците и не класите, които си отидоха завинаги, той имаше предвид опасността номенклатурата да се превърне в класа. И, както виждаме, перестройката на Горби Лигльото и Елци Пияндето победи, т.е. срина СССР, защото Сталин не беше жив – неговото пророчество се сбъдна. Между годините на смъртта на Сталин и Перестройката «проклета каста» ясно се оформи в класа, на чието име ние наричаме този период «Бюрократичен капитализъм», «Държавен капитализъм» или «Номенклатурен капитализъм». И точно тази нова за историята на света класа завзе властта на база имотите и парите си, ограбени от народа още преди 1990-а. Повечето от тоя грабеж преди 1990-а се водеше (формално) държавен, но след това лесно бе приватизиран, участнен, усобственостен.
С други думи, Сталин мразеше двете групи, които се противопоставяха една на друга – троцкисти и бухаринци. И по тая причина един от процесите през 37-а на пръв поглед изглежда странен. Троцки – ляв, Бухарин – десен, какъв е тук смисълът? Но това е диалектика на противоположностите и Сталин много точно я определи. «Това е диалектика – тръгнеш ли надясно – ти ще идеш наляво, отидеш ли наляво – ще дойдеш надясно.»
И едните, и другите не приемаха сталинизма, но по различни причини. За едните, за бухаринците – политиката им трябваше да доведе до превръщане на номенклатурата в класа, а за троцкистите – политиката им трябваше да доведе до «Световна революция» (Глобализация, Нов световен ред).
Какво обаче ни се случи след 1956 г.? Тогава децата на едните, и на другите, бяха основните обвинители на Сталин, и този политика на потреблението триумфира в 1961 г. и нанесе още по-страшен удар за социализма, отколкото речта на Хрушчов за култа към личността. В новата програма на КПСС през 1961 г. бе фиксирана главната задача на Комунистическата партия – удовлетворяване на все по-нарастващите материални потребности на съветски граждани. И не само това, но и СТИМУЛИРАНЕ на потребностите.
Социализмът започна да се измерва в категории, съставени от едно напълно различно общество – от капиталистическото. Така Антикапитализмът капитулира. А освен това бе взривена такава бомба – ние сега ще измерваме всичко в материални потребности, по-голямата част от хората ще гледат как номенклатурата живее, ще се старае да я настигне и ще протестира защо тя ги е постигнала, а ние не. Т.е. това бе двойна бомба със закъснител против социалната справедливост. Но това го правеха хората вътре в страната, които ненавиждаха Сталин. Да, Сталин мразеше в аванс «комунистическата» номенклатура като крадци, преди тя да се беше появила. В крайна сметка, тези хора, които сега крадат в астрономически размери, те разбират, че ако не бъде наложена елементарна дисциплина, това означава, че те в най-добрия случай ще бъдат отстранени, а в най-лошия – хвърлени в затвора. Ето защо крадливите ни чиновници, веднага след налагане на дори и минимален ред, почват да врещят «37-а! Не, ние няма да позволим връщането на 37-а.» Ето една добра поговорка – «Котката знае, чие месо да яде.»
Много е интересно, защо западната върхушка ненавиждаше Сталин, тя също имаше за какво да го мрази. Причината е, че Сталин ЧЕТИРИ ПЪТИ срина плановете на глобалистите.
Първо – когато той срина курса към «Световна революция», която трябваше да открие пътя за Нов световен ред (на ционизма) и вместо това в Русия започна строителство на социализъм в една отделно взета страна. Това не се прощава.
Второ – това е, когато Вермахтът бе победен и когато още в 44-та стана ясно, че СССР сам ще смачка Хитлер. Тогава т.нар. «съюзници» от немай къде бяха принудени спешно да отворят Втория фронт, че, не дай си Боже, Червената армия сама да стигне Атлантическия океан. Те предполагаха, че Хитлер все пак ще смаже Съветския съюз - но той не успя.
Трето, когато през 52-ра–53-та години, в последните години на Сталин, Съветският съюз напълно се възстанови след Втората световна война. Според западни икономисти, това би трябвало да се случи чак в началото на 60-те години. Но в началото на 60-те СССР изстреля Гагарин в Космоса, което също така беше подготвяно по времето на Сталин. С други думи, Сталин четири пъти осуетени плановете на глобалистите, такива неща не се прощават.
А ето и четвърто – Сталин ОТКЪСНА СЪВЕТСКАТА РУБЛА ОТ ОПЕКАТА НА ДОЛАРА. А с това и всички валути на народите, които търгуваха с СССР. И именно това беше най-великият му и СМЪРТЕН ГРЯХ.
А какво да кажем за постоянните опити за отъждествяване на сталинизма с нацизма, те също са много интересни.
Причината е, че целите на главните западни финансови елити днес напълно съвпадат с нацистката цел – това е класата от избраните милиардери, това е антихристиянството, антиекологизацията, сатанизма. Тази двойна система за контрол, т.е. някакъв таен орден, обезпечен и прикрит от някакви си партии, това е положението при Третия райх – една Нацистка партия и зад нея стои Черният орден на СС, контролиран от ционистите.
В тази връзка Третият райх не е бил алтернатива на западния проект, а негово чедо - това бе един брутален експеримент за установяване на Нов световен ред. За такъв Нов световен ред говореше Хитлер.
През 40-те години излезе четиритомникът на
«Човекът зад кулисите», който също така се и наричаше «Нов световен ред», но само в по-лека форма. Там трябваше да дойдат на власт технократи, интелектуалци и финансисти. Всичко обаче стана много по-драстично, по-целенасочено, по-брутално. И много е интересно какво се случи с тези хора – психиатри, физици, инженери – които работеха за Хитлер? Всички те избягаха в Съединените щати, като проработиха вече за Западния проект. И много от тях, като Гелен, един от най-големите шпиони на Третия райх, бе укрит в САЩ в нарушение на законите на Съединените щати. С други думи, в края на войната бе създаден нацистки и Англо-Сакски комплот срещу Човечеството.
Ето затова сега умишлено им потрябва уеднаквяване на сталинизма с хитлеризма. Сталинизмът, Сталинският проект за недоларов пазар и от там на антикапиталистически блок, Съветският съюз, системният антикапитализъм бе свръхжизнеспособна алтернатива на капитализма и глобализма. Ционистите искат тази алтернатива да бъде заличена и забравена завинаги. Глобализмът не трябва да има алтернатива, затова той набеждава сталинизма и хитлеризма за близнаци и после по-лесно да помачка и двете течения като злодейски. В същото време на Запад върви мека, тиха и скрита реабилитация на Нацизма и Третия райх. Съществува документ, гласуван в Организацията на обединените нации, срещу ксенофобията, расизма, и възхваляването на нацизма. Съединените щати винаги се въздържаха по него, а страните от Европейския съюз гласуваха в полза на документа, разбира се, че и срещу възхваляването на нацизма.
Но, забележете, през 2011 г., вече 17 страни от ЕС гласуваха против документа, 17 от 27 тогава. Т.е. тия 17 страни вече допускаха героизацията на Нацизма.
А фактът, че бивши есесовци маршируват спокойно в Естония и Латвия, и че Западът се отнася към това спокойно и лековато, е много показателно. А какво да кажем, че съветски символи, т.е. символиката на системата, която счупи гръбнака на фашизма, е забранена и е потискана по всякакъв начин.
И световната ГРОТЕСКА, която се играе на сцената на Източна Украйна в момента – опълченци защитават местния народ от заколението на неонацистите от Киев, взели властта по кървав начин с финансовата помощ от 5 милиарда долара на САЩ и с помощта на американски спецчасти, убивали цивилни и набедили за това украинската полиция Беркут – и тази кървава баня на жени и деца и други мирни жители там се толерира от политическите и икономически елити на ЕС и САЩ.
Преиздадоха «Mein Kampf» («Моята борба») на Хитлер. Тя не е била публикувана, не защото Хитлер е лош за тях, а защото според германското право, ако лице, смятано за мъртво, не е оставило наследници, то в срок от 70 години неговата работа не се издава.
Но много преди 2015 г., когато изтичаше тоя срок, «Mein Kampf» беше преиздадена, както и множество цитатници от нея. Вече се говори, че нацизмът е по-лека форма на тоталитаризъм, отколкото комунизма. С други думи, върви олекотена форма на реабилитация на Третия райх. А демонизираният, реалната алтернатива на Новия световен ред, Сталин, е тотално очернен, тотално набеден, тотално скрит и тотално изтрит от писаната история, въпреки че той е главният герой и реална фигура при победата над капитализма и неговия храненик - Хитлер.
С феномена, не толкова с личността, а със социалистическия феномен Сталин са свързани руската дореволюционна история и съветската от една страна и световното революционно движение от друга страна, защото руските революционери, Сталин и успехите на Съветския строй бяха личен пример и вдъхновители на борците за свобода и правда по света. Т.е. Сталин е ключова фигура, пресечна точка на всички национално освободителни борби, борби за социализъм и прогрес в историята на ХХ век.
Абсолютно ясно е, че тези, които искаха да ударят Съветския съюз трябваше да започнат от Сталин. Но днес, ние трябва да помним, че ударите срещу Сталин – това са удари по Съветския съюз, по Русия, по негйната историческа памет и националност.
Сталин е ключова фигура в руската история, а антисталинизмът е форма на русофобия, на антисоциализъм и косвено – форма на героизация на нацизма.
Ние много добре трябва да разберем, защо и сега постоянно студената психо-историческа война срещу Русия не само не е приключила, но и заплашва да се превърне в Трета световна война. Защото Сталин попречи на ционистите да използват Втората световна война като инструмент за налагане на Новия световен ред. И ако Третата световна война не успее, русофобите-ционисти ще замислят, подготвят и осъществят Четвърта световна война. И така до края на света... Нека не го допускаме...
Знаменитият шпионин от Червената армия Леонид Владимирович Шебаршин, който се пенсионира скоро, отбеляза: «Западът се нуждае от Русия само по един единствен начин – нея да я няма». И десталинизацията, и антисталинизмът – това са магистралните направления в психо-историческа война срещу СССР. Ние трябва да помним това и да реагираме по съответния начин.
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ
ЗА СТАЛИН
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ ЗА
НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
КАК СТАЛИН ОСВОБОДИ РУБЛАТА ОТ ДОЛАРА
АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА
когато публикуваме нещо ново,
веднага на пощата ви ще дойде съобщение.