ДОКТРИНА на ООН за СПАСЕНИЕ на СВЕТА
УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ (ДНЕВЕН РЕД 21)

Стана правило всяко постижение на прогресивните сили по света да бъде потулвано, изопачавано и охулвано. Доктрината на ООН Устойчиво развитие не прави изключение. Малцина са хората у нас, които знаят за тая доктрина, а още по-малко са тия, които разбират за какво става дума в нея, какви са целите й и средствата, които ще ги постигнат...
 

0

СЪДЪРЖАНИЕ НА СТРАНИЦАТА:

 1. ДЕФИНИЦИЯ за Устойчиво развитие.
 2. Българският план, първообразът за ООН.
 3. Български ПРИНОС към Устойчивото развитие и ООН.
 4. Дейности по Устойчиво развитие.
 5. Декларация от Рио по Околната среда и Развитието.
 6. Интегрирано градско Устойчиво развитие.
 7. ПСЕВДО Устойчиво развитие У НАС и по света.
 8. Галерия на дейностите по Устойчиво развитие.

ПРЕПРАТКИ КЪМ ДРУГИ САЙТОВЕ

 1. Малко подробности и разсъждения.
 2. Отпадъците и Устойчивото развитие.
 3. Официалният сайт на Устойчивото развитие.
 4. Магистратура по Устойчиво развития в Швеция.
 5. Магистратура по Устойчиви изобретения

Дезинформацията и манипулацията върху масите е толкова съвършена, че вече всичко, което произлиза от ООН и от ЕС, вече се приема като един голям човешки "риболов" за промиване на масовото съзнание с цел икономическо и политическо заробване с кадифени ръкавици. Този рефлекс на съмняващите се хора не е без основание заради столетията на исторически и политически измами и фалшификации, на инфлация на материални и морални стойности, на преврати и убийства, на войни и сриване на цели държави от страна на световните кукловоди и техните местни марионетки.

Но все пак във всяка страна има черни, но и бели овце, във всяка организация има не дотам честни, но и честни хора, във всеки трудов колектив има не дотам грамотни, но и ерудирани хора, които съвестно си извършват своя човешки дълг. Така и в ООН и прилежащи към нея доброволни организации работят изключителни изследователи и учени и на тях дължим това световно историческо развитие на движението и доктрината Устойчиво развитие.

И това, че вие не знаете горното, се дължи и на СМРАД

     С - Средства за
     М - Масова
     Р - Реклама
     А - Агитация и
     Д - Дезинформация...

01

(горе)
ДЕФИНИЦИЯ за УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Нашата политическа класа няма никакво понятие, още по-малко пък дефиниция за Устойчивото развитие. Правени са опити от страна на олигархията и нейни представители в Парламента да ОБСЕБЯТ тази доктрина и така да я обезличат, но голямото лапане ги накара въобще да я забравят. Да не говорим за слугинстващите медии, които вървят само след победителите за деня, т.е. пълно мълчание.

Общото за всички, които от немай къде подхващат тази тема, е, че говорят общи приказки и СЪКРАЩАВАТ и/или изопачават точната дефиниция за Устойчиво развитие. Такъв е случаят и с Националния статистически институт, който, при все че се е отнесъл с нужната отговорност, никак точно не е дал дефиницията, дали умишлено или от липса на икономчески познания, не е важно:

"Устойчивото развитие се дефинира като развитие, което „посреща потребностите на настоящото поколение, без да е в ущърб на възможността бъдещите поколения да посрещнат собствените си нужди”."

Да, има такова нещо, но малко по-горе в техния текст има и друго, което не е включено в самата дефиниция, а като някакъв увод към нея:

"Идеята за устойчивост предполага икономическият растеж, социалното сближаване и опазването на околната среда да вървят заедно и да се допълват взаимно."

Тук е доловен (едва-едва) истинският смисъл и дефиниция на Устойчивото развитие (едновременното и хармонично развите поне на 3 компонента), но личи, че пишещите пак не са осъзнале смисъла напълно, защото вместо конкретното и ясно "социална справедливост", те ползват термина "социално сближаване", сякаш е възможно сближаване между бандитската олигархия и ограбените и заробени трудещи се. И как точно да се сближат -ограбените да станат олигарси или олигарсите - ограбени... 🙂

И никъде не се и споменава за това, че в основата на Устойчивото развитие стои Харта за правата на човека, където ясно и кратко е дефинирана именно социалната справедливост в
Член.7:

Все пак нека благодарим на НСИ за това, че са се погрижили и че рабятят колкото могат по доктрината Устойчиво развитие, което са описали в своя документ и където са посочили изключителната важност на тая докрина както за България, така и за ЕС:

И така най-важното за устойчивото развитие според ООН е ХАРМОНИЧНОТО РАЗВИТИЕ на ТРИАДАТА:
1. Икономика.
2. Социална справедливост.
3. Екология.

В интернет можете да откриете и схеми, които онагледяват процеса на хармонизиране (устойчивизиране). Но българските варианти почти винаги ПРОФАНИЗИРАТ нещата, като съкращават и изопачават смисъла. Ето един пример за това, който все пак се доближава до оригинала, даден от ООН:

Да, текстовете в кръговете и сегментите вярно отразяват оригинала на ООН, но да се чуди човек, що значат текстовете извън кръговете. Например терминът "ПОНОСИМОСТ". Може би социално-икономическа ПОНОСИМОСТ между олигархията и робите на труда така, че първите никога да не сдадат властта, а вторите да си останат вечни роби...

Погледнете все пак оригинала и сами преценете разликата в КОЛИЧЕСТВОТО ПАРАМЕТРИ, които се имат предвид за една истинска устойчивост.

ОРИГИНАЛНАТА СХЕМА НА ООН

За да не ви товарим с подробности, ще се спрем само на най-фрапиращите "пропуски" на нашите местни политически шарлатани - ето параметри само за СОЦИАЛНАТА УСТОЙЧИВОСТ според оригинала:

Вгледайте се по-подробно само в двата параметъра за устойчивост Обществени дейности (пряка демокрация) и Трудови отношения (по Член 7) и веднага ще разберете защо българската политическа класа и нейните кукловоди (олигарсите) БЯГАТ ОТ УСТОЙЧИВОТО развитие - от една страна Устойчивото развитие посяга на лапането и властта им, от друга - дори да искат да го направят, те нямат КАДРИ...

Нещо повече - УНИЩОЖЕНИЕТО на кадрите по трудови отношения беше задача №1 на "прехода", което дори започна още към 75-а година на миналия век, а след 1989-а придоби държавно-узаконен вид...

ДЕФИНИЦИЯТА СЕ ДОРАБОТВА,
а долният текст ще бъде на друго място, в:
ИСТОРИЯ НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ

ПРИНОС на НАЦИСТКА ГЕРМАНИЯ (ХИТЛЕР) КЪМ УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ

* Опазване на околната среда и животните
Под нацисткият режим, малтретирането на животни се е считало за отвратително престъпление. Ако някой бива заловен да малтретира животно, веднага се изпраща в концентрационен лагер.
Като човек, който се е възхщавал на животните, Хитлер показвал голяма загриженост към естествените животни за Германия и създавал закони, за да осигури тяхната безопасност и добър живот.

През 1934 г., Хитлер приел закон наречен Das Reichsjagdgesetz, тоест Закон за лова в Райха, който регулирал колко животни да бъдат убити на година. Също така той обособил подходящи ловни сезони. Този закон е приет днес от повечето западни страни.

Благодарение на този закон, който опазва местните животни биват спасени вълците и евроазиатският Рис (или накратко само Рис). Нацистите са първи в историята, които създават закони за опазване на околната среда. През 1935 година правителството на Третия райх гласува т.нар. „Акт за защита на природата на Райха“.

* Хитлер забранява експериментирането върху животни (Вивисекцията)
Нацистка Германия е първата страна в света, която забранява вивисекцията, или които и да е опити върху живи животни. Пълната забрана на вивисекцията влиза в сила през април 1933 г.

Министър-председателят на Прусия Херман Гьоринг казва:
„Абсолютната и постоянна забрана за вивисекцията е не само необходим закон за защита на животните и показване на съпричастност към болката им, но също и закон за човечността… По тази причина аз обявих незабавна забрана на вивисекцията и нейното практикуване ще бъде наказуемо деяние в Прусия. За наказание, виновникът ще бъде изпратен в концентрационен лагер.“
* Хитлер е финансирал научни изследвания в технологиите за „свободна енергия“

Хитлер е бил наясно, че за да направи Германия напълно независима от международния банков картел, той трябва да намери начин да елиминира зависимостта и от петрол. Хитлер търси неизчерпаем източник на енергия, който не е монополизиран от частни парични картели, за да добие истински суверенитет.

Този стремеж води Германия до развиването на тъй наречената Нацистка камбана, описана от автора Джоузеф П. Фарел като: „хиперизмерно физично приспособление, проучвано под егидата на отделите Entwicklungstelle-IV, Forschung, Entwicklung, и Patente…“ Според Фарел, „мисията на Entwicklungstelle IV е била да разработи свободна енергия и да направи Германия независима от чуждия петрол.“ Нацистката камбана е била проектирана, по оценка на Фарел, с тройно предназначение:

а. Енергийна независимост
б. Оръжие с огромна сила
в. Напреднала двигателна технология

Виж повече ТУК

Пак по вина на СМРАД единици са хората, които знаят, че
УСТАВЪТ на ООН,

Международна харта за правата на човека,
е жестоко потъпкана във всяка страна без изключение. И че ако тя се спазва, всичко в едно общество ще е наред. Но за да се спазва, е нужен авангарден научен потенциал. А както знаем такъв никога не управлява в която и да било страна. Да се надяваме, че у нас това ще се случи за първи път в света...

ЦЕЛИ на ХИЛЯДОЛЕТИЕТО

на английски - кога ли нашите (без)отговорни институции ще ни преведат този исторически материал
1

(горе)
Идеята и планът български за ООН

Саботажът на истината и историята ни също не е подминал факта, че планът за създаване и функциониране на ООН е български. Или поне до сега няма факти, които да опровергаят този извод.

Истина е, че официално президентът на САЩ Томас Уилсън е инициатор на Обществото на народите, първообразът на ООН, но подробният план за устройството и дейностите на такава световна организация е бил изготвен много преди обявяването й от него, а именно от инженер Никола Димков, две години преди официализирането й. Нещо повече, биографът на Уилсън свидетелства, че президентът само е компилирал идеята от други и че е притежавал книжката с плана на Димков "Звезда на съгласието". (За свдение, големият български лечител Димитър Димков е негов племенник)...

Други източници за Никола Димков и дейността му:
01  02  03  04  05  06  07

Книгата и емблемата на Никола Димков за Световната организация:

14

(горе)

БЪЛГАРСКИЯТ ПРИНОС
към Устойчивото развитие и ООН
ISBN: 954-616-001-6

един от многобройните ни сборници
с наши икономически изследвания по Устойчиво развитие

За да разкажем как и защо се появи горната книжка, просто ще препишем един ДОКУМЕНТ:

"ДО
АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ НА
УНИВЕРСИТЕТА ПО НАЦИОНАЛНО И
СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ДОКЛАД

Относно: Организиране създаването на подходяща учебна структура по Устойчиво развитие в Университета за национално и световно стопанство (УНСС)

София, 12 април 1994 г.

от гл.ас. П.П.П., департамент "Труд и социална защита".

Уважаеми господа,

Осъзнавайки дълбочината на социално-икономическата криза в страната и в света, на 6 и 7 юни 1991 г. бе проведена международна конференция "Свят, развитие, алтернативи". Основен организатор на конференцията бе и УНСС. Конференцията бе открита от тогавашния посланик на Япония у нас. Материалите за конференцията бяха отпечатани предварително в три сборника (виж долу) със силно мултидисциплинарен характер:

Като основна доктрина за перспективно развитие беше посочено още тогава Устойчивото развитие. Вземайки под внимание, че по това време тази система от знания не бе популярна у нас, и не бе официално установена в ООН, както и съобразявайки се с изискванията на времето, тогава бе създадена неправителствена структура - Фондация "Институт за Устойчиво развитие". Това беше първата структура у нас, имаща за обект на изследване и популяризиране на доктрината Устойчиво развитие. От тогава в света и у нас тая доктрина се институционализира на световно, европейско и национално равнище.

Доктрината се заражда още в шейсетте години в известните глобални модели на Римския клуб, в изследвания на Worldwatch Institute, в някои отделни изследвания на СССР, САЩ и др.

Кулминационен момент в тези изследвания беше Докладът "Our Common Future" (Нашето общо бъдеще), разработен от изследователи от 21 страни, влизащи в т.нар. Комисия "Брутланд" (тогавашна Министърпредседател(ка) на Швеция), направен за 4 години (1983-1987) по поръчка на ООН. В същия период протичаха процеси, осъзнаващи екологичната опасност и като официален израз на този проблем стана Стокхолмската конференция (1972). Подобни изследвания се правеха по-късно в Международния институт по системен анализ във Виена, Институтът на Вайцзекер в Германия и т.н.

В последните години институти с подобна дейност никнат като гъби след дъжд по целия свят в Япония, Канада, Холандия, САЩ, Швейцария, Швеция и др. Това са правителствени, неправителствени и смесени организации. Почти във всички случаи поддържани от правителствата. У нас също са известни публикации от този характер, разработвани в различни институти на БАН - Демографки институт, Икономически институт, Института по социология и др. Във Висшия икономически институт "Карл Маркс" такива отделни проблеми са преподавани в различни дисциплини - Население и трудови ресурси, Ефективност на труда, Екология, История на икономическите отношения, Философия... Всичко това, поради затвореността на тогавашната система, имаше епизодичен и ограничен характер. Само в Школата за следдипломно обучение в специалност "Изследване на операциите" се преподаваха такива отделни знания.

Апогей в световното отношение към Устойчивото развитие стана Световният форум в Рио де Жанейро през 1992 г., където присъстваха висши представители на 179 страни, както и няколко стотин хиляди представители на неправителствени организации от цял свят.

Този форум с право бе окачествен като най-голямата, най-значимата и най-демократична изява за цялата световна история.

Срещата завърши с приемане на документи, изложени в над 700 страници, отнасящи се до Устойчивото развитие. Бяха приети следните 5 основни документа:

1. Дневен ред за ХХI век (AGENDA 21) - програма за това, как развитието да се направи устойчиво от социална, икономическа и екологична гледна точка.

2. Декларация за принципите на управлението, защитата и устойчивото развитие на всички видове гори, жизнено необходими за обезпечаване икономическото развитие и съхраняване на всички форми на живот.

3. Декларация по околната среда и развитието от Рио де Жанейро. Тя съдържа 27 принципа, които определят правата и задълженията на страните в дейността по обезпечаване на развитието и благосъстоянието на хората.

4. Рамкова конвенция на ООН за изменение на климата и стабилизация на концентрацията на газовете, предизвикващи парников ефект в атмосферата.

5. Конвенция за биологичното разнообразие.

В Рио бе поставено глобалното и фундаментално изискване към световното развитие, което трябва да се регулира така, че демогрфското и социално-икономическото развитие да осигури възстановяването на природната среда на Планетата.

 2

(горе)
Дейности по региони и направления по
Устойчиво развитие

Забележете само колко много дейности се извършват по света
за Устойчивото развитие,
а ние тук, в България, нищичко не знаем:
И колко разнообразни направления на дейностите, съставна част на  Устойчивото развитие,
за които също тук, в България, нищичко не знаем:

Устойчиво развитие	Изменение на климата	Устойчива енергия
Вода и канализация	Био-разнообразие	Гори
Земя	Химикали и отпадъци	Островни държави
Африкански регион	Азия и Тихи океан	Латинска Америка и Кариби

Няма ли "обективната" ни журналистика най-сетне да се събуди от 27 годишен летаргичен сън и да отрази тази
ГРАНДИОЗНА СВЕТОВНА ИНТЕГРАЦИЯ?

ОБРАЗОВАНИЕ по УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Най-добри образователни магистърски програми в Европа
по Устойчиво развитие за 2014-2015:

ВИЖ ДОКУМЕНТИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ ПО
УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

СПОРТ за УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ
"Дневен ред 21" на МОК - ДОКУМЕНТ
3

(горе)
ДЕКЛАРАЦИЯ от РИО
ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И РАЗВИТИЕТО

ВЪВЕДЕНИЕ

В Декларацията от Рио са включени 27 принципа, синтезиращи глобалните проблеми на човечеството, които трябва да се решават както в световен, така и в регионален и национален план. Всъщност декларацията се явява като продължение и допълнение на тази, приета през 1972 г. на Стокхолмската конференция на ООН по околната среда. Обаче нейният обхват е разширен и конкретизиран в съответствие с настъпилите през изминалите 20 години промени в планетарен мащаб, като най-същественият елемент се явява включването и на понятието “развитие”. Това означава, че самото опазване на околната среда не може да се разглежда като дейност сама за себе си, изолирана от икономическото развитие. Това са две взаимосвързани и взаимно зависими величини. Дори като предопределящ фактор за намесата на човека в околната среда ще бъде съображението доколко планирана дейност би я замърсило или увредило, което косвено би имало отражение върху човешкото здраве. Всичко това следва да се пречупва и през утвърждаващата се концепция за Устойчиво развитие.

От Морис Стронг, Генерален секретар на КООНОСР

Пътят към Срещата на високо равнище по проблемите на планетата Земя наистина представлява едно от висшите достижения в историята на Организацията на обединените нации и световната общност. Всички, които участваха в това забележително събитие, носят отговорност за това, пътят след Срещата на високо равнище на дело да стане път към по-стабилно и справедливо бъдеще за цялото човечество.

П Р Е А М Б Ю Л

Конференцията на Обединените нации по околната среда и развитието, Свикана в Рио де Жанейро от 3 до 14 юни 1992 г.,

Потвърждавайки Декларацията от Конференцията на Обединените нации по околната среда, приета в Стокхолм на 16 юни 1972 г., и стремейки се да осигури нейното продължение,

С цел установяване на международно сътрудничество на нова и равноправна основа чрез нови форми на сътрудничество между държавите, основните обществени сектори и народите,

Работейки за международни споразумения, които зачитат интересите на всички и опазват единството на глобалната система на околната среда и развитието,

Признавайки че Земята, нашият общочовешки дом, представлява едно взаимно зависимо цяло,

Прокламира следното:

Принцип 1. Грижата за хората е в основата на Устойчивото развитие. Те имат право на здравословен и плодотворен живот в хармония с природата.

Принцип 2. В съответствие с Хартата на обединените нации и принципите на международното право, държавите имат суверенното право да експлоатират собствените си ресурси, съобразно своята политика в областта на околната среда и развитието и задължението да не допускат дейности от тяхна компетентност или под техен контрол да увреждат околната среда на други държави или зони, намиращи се извън пределите на националната им юрисдикция.

Принцип 3. Правото на развитие трябва да се осъществява по начин, който задоволява справедливо нуждите на сегашните и бъдещите поколения, свързани с развитието и околната среда.

Принцип 4. За да се постигне устойчиво развитие, опазването на околната среда трябва да бъде неразделна част от процеса на развитие и не може да се разглежда изолирано от него.

Принцип 5. Всички държави и всички народи трябва да си сътрудничат за решаването на основната задача по отстраняването на бедността като необходимо условие за устойчивото развитие, за да се намалят различията в жизненото равнище и се задоволят напълно нуждите на мнозинството от народите по света.

Принцип 6. На положението и специфичните нужди на развиващите се страни, особено на най-изостаналите и на тези, които са най-уязвими по отношение на околната среда, трябва да се отреди специално предимство. Предприетите международни действия в областта на околната среда и развитието трябва също да отчитат интересите и нуждите на всички страни.

Принцип 7. Държавите трябва да си сътрудничат в дух на глобално партньорство, с оглед да запазят, опазят и възстановят състоянието и целостта на земната екосистема. С оглед на различната роля в деградацията на глобалната околна среда, държавите носят обща, но и диференцирана отговорност. Развитите страни признават отговорността, която носят за международните изследвания на устойчивото развитие, предвид въздействието на техните общества върху глобалната околна среда и технологиите и финансовите ресурси, с които те разполагат.

Принцип 8. За да се постигне Устойчиво развитие и по-високо качество на живота за всички народи, държавите трябва да намалят и да се освободят от нерационалните форми на производство и потребление и да провеждат адекватна демографска политика.

Принцип 9. Държавите следва да си сътрудничат, за да засилят месните възможности за Устойчиво развитие, като подобряват научните познания чрез обмен на научна и технологична информация и като улесняват внедряването, прилагането и разпространението на технологии, включително нови и новаторски технологии.

Принцип 10. Екологичните проблеми се овладяват най-добре с участието на всички заинтересовани граждани на съответно равнище. На национално равнище всеки индивид трябва да има надлежен достъп до информация за околната среда, с която разполагат държавните органи, включително информация за опасни вещества и дейности по местообитаване и възможност да участва в процеса на вземане на решения. Държавите трябва да улесняват и насърчават причастността и участието на обществеността, като й предоставят информация. Трябва да се осигури ефективен достъп до съдебни и административни процедури, включително до санкциониране и обещетяване.

Принцип 11. Държавите трябва да въвеждат ефикасни законодателни мерки в областта на околната среда. Екологичните норми, целите и приоритетите на управление на околната среда трябва да бъдат функция от подтекста на тяхното прилагане в областта на околната среда и развитието. Приложимите от някои страни норми могат да се окажат неподходящи за други страни, особено за развиващите се, и да доведат до неоправдани икономически и социални разходи.

Принцип 12. Държавите трябва да си сътрудничат за създаване на една отговорна и благоприятна международна икономическа система, способна да доведе до икономически растеж и Устойчиво развитие във всички страни и да даде възможност за по-ефикасна работа с проблемите, породени от деградацията на околната среда. Инструментариумът за търговско посредничество с екологична насоченост не може да бъде средство за произволна или неоправдана дискриминация или прикрито ограничаване на международния обмен. Трябва де се избягва всяко едностранно действие, насочено към решаване на големи екологични проблеми, извън юрисдикцията на страната-вносител. Мерките за борба с трансграничните или глобални екологични проблеми трябва, доколкото е възможно, да се базират на международен консенсус.

Принцип 13. Държавите трябва да разработят национално законодателство за отговорността за щети, причинени от замърсяване и други увреждания на околната среда и за обещетяване на потърпевшите. Те трябва също така да си сътрудничат добронамерено и по-решително при разработката на нови международноправни норми за отговорността и обезщетяването при вредностни последици върху околната среда при дейности от тяхна компетентност или под техен контрол и райони, намиращи се извън пределите на тяхната юрисдикция.

Принцип 14. Държавите трябва съгласуват по ефикасен начин усилията си за възпиране или предотвратяване изместването и прехвърлянето в други държави на всякакви дейности и вещества, които предизвикват сериозна деградация на околната среда или се считат вредни за човешкото здраве.

Принцип 15. За да се опази околната среда, правителственият подход трябва да се прилага широко от държавите, съобразно техните възможности. Там където съществува риск от тежки или непоправими вреди, липсата на абсолютна научна увереност не трябва да се използва като претекст за отлагане предприемането на ефективни мерки за предотвратяване деградацията на околната среда.

Принцип 16. Националните власти трябва да вземат предвид разходите за опазване на околната среда и да използват икономически лостове, като се държи сметка за идеята, че замърсителят по принцип е длъжен да покрива разходите за замърсяване, като се отчита общественият интерес и се зачитат принципите на международната търговия и инвестирането.

Принцип 17. Оценката на въздействието върху околната среда като национално средство трябва да се извършва за всички предвиждани дейности, които могат да причинят значително вредно въздействие върху околната среда и зависят от решението на компетентен национален орган.

Принцип 18. Държавите трябва незабавно да уведомяват другите държави за всякакви възможни бедствия или възникване на други инциденти, които могат да окажат вредно въздействие върху околната среда на тези държави. Международната общност трябва да направи всичко възможно за подпомагане на засегнатите държави.

Принцип 19. Държавите осигуряват предварителна и навременна информация на потенциално засегнати други държави относно дейности, които могат да доведат до вредни трансгранични последици върху околната среда и се консултират с тези държави бързо и в дух на добра воля.

Принцип 20. Жените имат жизнено важна роля в управлението на околната среда и развитието. Ето защо тяхното пълноценно участие е съществено за постигане на Устойчиво развитие.

Принцип 21. Съзидателните способности, ентусиазмът и куражът на младежта в света следва да се мобилизират за създаване на глобално партньорство за постигане на Устойчиво развитие и за гарантиране на по-добро бъдеще за всеки човек.

Принцип 22. Коренното население и местните общини също имат жизнено важна роля в управлението на околната среда и развитието, предвид техните познания и традиционен опит. Държавите трябва да признаят и подържат тяхната идентичност, култура и интереси и да направят възможно ефективното им участие в постигането на Устойчиво развитие.

Принцип 23. Околната среда и природните ресурси на народите, които са под подтисничество, чуждо господство и окупация следва да се опазват.

Принцип 24. Войната оказва разрушително въздействие върху Устойчивото развитие. Следователно държавите трябва да зачитат международното право за опазване на околната среда по време на въоръжени конфликти и да участват в нейното възстановяване.

Принцип 25. Мирът, развитието и опазването на околната среда са взаимно зависими и неотделими едни от други.

Принцип 26. Държавите трябва да решават по мирен начин всички свои спорове в областта на околната среда, използвайки подходящи средства, съгласно Хартата на Обединените нации.

Принцип 27. Държавите и народите трябва да си сътрудничат добронамерено и в дух на солидарност за прилагане на принципите, залегнали в настоящата Декларация и за усъвършенстването на международното право по начин, способстващ за осъществяване на едно истинско Устойчиво развитие.

Декларацията и Дневен ред 21 нямат задължителна юридическа сила на международни договори, но без съмнение те ще играят съществена роля при определяне и водене на политиката на държавите в областта на околната среда и развитието.

19924

(горе)

ПОЛИТИКАТА НА СБЛИЖАВАНЕ
ЗА ПЕРИОДА 2014–2020

Нови правила и разпоредби, регламентиращи следващия пакет от инвестиции по линия на политиката на сближаване на ЕС за периода 2014–2020 г., бяха официално одобрени от Съвета на Европейския съюз през декември 2013 г.

Тази информация е част от поредица, в която се разглеждат най-важните елементи на Новия подход.6

Съдържание
ИНТЕГРИРАНО
УСТОЙЧИВО ГРАДСКО РАЗВИТИЕ

1. Какво означава интегрирано Устойчиво градско развитие?
2. Каква е целта?
3. Какво включва новият подход?
4. Какво е различно в сравнение с период 2007–2013?
5. Какви ще са реалните ефекти?7

(към съдържанието)
Какво означава интегрирано устойчиво градско развитие?

Градовете са пространствени центрове на човешката дейност и взаимодействия. Те са двигателите на европейската икономика, като осигуряват работни места и услуги и служат като катализатор за творчеството и иновациите в целия ЕС. Почти 70 % от населението на ЕС живее в градски райони, като в тези области се създават повече от две трети от БВП на ЕС. Това обаче са и местата, където са концентрирани трайните проблеми като безработица, сегрегация и бедност и е налице огромен натиск върху околната среда. Ето защо политиките за градските райони имат по-широко значение за ЕС като цяло.

Все по-добре проличава, че различните предизвикателства, пред които се изправят градските райони – икономически, екологични, климатични, социални и демографски – са взаимно преплетени и успешното градско развитие може да се постигне само чрез прилагането на интегриран подход. Затова мерките за физическо градско обновяване следва да се съчетават с мерки за подобряване на образованието, икономическото развитие, социалното приобщаване и опазването на околната среда. Развитието на силни партньорства с участието на местните граждани, гражданското общество, местната икономика и различните нива на управление е задължителен елемент.

Съчетаването на капацитет и познания за местната среда е от съществено значение за идентифицирането на съвместни решения и постигането на добре приети и устойчиви резултати.

Този подход е особено важен сега във връзка със сериозните предизвикателства, с които в момента се сблъскват европейските градове. Те варират от специфичните демографски промени до последствията от икономическата стагнация и са свързани със създаването на работни места, предоставянето на услуги и въздействието на климатичните промени. Дефинирането на ефективни мерки срещу тези предизвикателства ще бъде от решаващо значение за постигане на целите за интелигентно, устойчиво, приобщаващо общество, залегнали в стратегията „Европа 2020“.8

(към съдържанието)
Каква е целта?

Политиката на сближаване за периода 2014–2020 г. има за цел да насърчи изграждането на интегрирани стратегии, които подобряват устойчивото градско развитие с цел да се засили устойчивостта на градовете, както и да се осигурят полезни взаимодействия между инвестициите, подкрепяни от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ).9

(към съдържанието)
Какво включва новият подход?

Интегрирани стратегии за градско развитие с по-глобален подход:

Един от основните принципи на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) е да подкрепя устойчивото градско развитие посредством интегрирани стратегии за справяне с икономическите, екологичните, климатичните, социалните и демографските предизвикателства в градските райони (член 7 от регламента за ЕФРР). Този принцип има двойно значение: че ресурсите трябва да се концентрират по интегриран начин в целевите области със специфични градски предизвикателства и същевременно, че финансираните по линия на ЕФРР проекти за градско развитие трябва да се интегрират в по-широките цели на програмите. Държавите членки на ЕС следва да се стремят да използват Европейския социален фонд (ЕСФ) във взаимодействие с ЕФРР, за да подкрепят мерките, свързани със заетостта, образованието, социалното приобщаване и институционалния капацитет, които се планират и изпълняват в рамките на интегрираните стратегии.

Засилено внимание към градското развитие на програмно равнище:

Договорите за партньорство и оперативните програми трябва да предвиждат разпоредби, които осигуряват интегриран подход към използването на средствата от ЕСИ фондовете за устойчиво развитие на градските райони в по-широкия контекст на териториалното развитие. Комисията също така очаква този подход към градското развитие да бъде тясно свързан с интегриран подход, насочен към решаване на специалните потребности на най-засегнатите от бедността географски райони или на целевите групи, изложени на най-висок риск от дискриминация или изключване – както предвиждат Договорът за партньорство и оперативните програми.

Прецизно определени инвестиционни приоритети, насочени към решаване на предизвикателствата в градските райони:

Редица тематични цели, подкрепени от ЕСИ фондовете, имат инвестиционни приоритети, които са ориентирани специално към градските райони, например насърчаване на нисковъглеродните стратегии за градските райони; подобряване на градската среда, включително възстановяване на бивши производствени площадки и намаляване на замърсяването на въздуха; насърчаване на устойчивата градска мобилност и насърчаване на социалното приобщаване чрез подпомагане на физическото, икономическото и социалното възраждане на западнали градски райони (посочени в член 5 от регламента за ЕФРР). Тези инвестиционни приоритети могат да бъдат включени в интегрираната стратегия за градско развитие на урбанизираната територия (член 7 от регламента за ЕФРР), допълнена с дейности, подкрепени от ЕСФ, съгласно неговите инвестиционни приоритети (член 3 от регламента за ЕСФ).

По-добри инструменти за изпълнение на интегрирани действия:

»»» Интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) са нов начин на изпълнение, чрез който се извършва пакетно финансиране по няколко приоритетни оси на една или повече оперативни програми за многомерни и междусекторни интервенции. ИТИ могат да бъдат идеален инструмент за подпомагане на интегрирани действия в градските райони, тъй като позволяват да се съчетае финансиране, свързано с различни тематични цели, включително да се комбинира финансиране от тези приоритетни оси и оперативните програми, съфинансирани от ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд (член 36 от Регламента относно общоприложимите разпоредби). ИТИ могат да се допълват и с финансова подкрепа от ЕЗФРСР или ЕФМДР.

»»» Воденото от общностите местно развитие (ВОМР) е инструмент за насърчаване на прилагането на стратегии за местно развитие, които са разработени „от долу нагоре“ и се изготвят и изпълняват от местни групи за действие с участието на представители на всички сектори от интерес за района. Те са продължение на подхода LEADER в градските райони, като насърчават ангажираността на общността и многостепенното управление. ВОМР позволява още на най-ниското местно равнище да се провеждат дейности, основани на съществуващите нужди, за изграждане на капацитет, създаване на мрежи и стимулиране на иновациите, които да позволят на общностите да използват в най-голяма степен своя потенциал (членове 32–35 от Регламента относно общоприложимите разпоредби).

Финансови инструменти:

Държавите членки са насърчавани да използват широко финансовите инструменти за подпомагане на устойчивото градско развитие. Обхватът на финансовите инструменти е разширен, като обхваща всички тематични цели и инвестиционни приоритети, както и всички видове бенефициенти, проекти и дейности (членове 37–46 от Регламента относно общоприложимите разпоредби).

Целево разпределяне на финансиране за Интегрирано Устойчиво градско развитие:

Най-малко 5 % от разпределените за всяка държава членка средства от ЕФРР се инвестират в изпълнението на интегрирани стратегии за устойчиво градско развитие.

Съществуват няколко възможности за финансирането на тези стратегии:

• използване на новия инструмент за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ),
• чрез специална оперативна програма,
• или чрез специална приоритетна ос (член 7, параграф 2 от регламента за ЕФРР).

Повече отговорности за градските органи:

Изпълнението на стратегиите за устойчиво градско развитие изисква делегиране на известни правомощия на равнище градски органи (член 7, параграф 4 и член 7, параграф 5 от регламента за ЕФРР). Те може да са различни в зависимост от институционалната уредба на всяка държава членка. Градските органи обаче отговарят поне за подбора на дейностите. Всяка държава членка е длъжна да посочи в своя договор за партньорство принципите за подбор на градските райони, в които ще се изпълняват интегрирани дейности за устойчиво градско развитие, както и ориентировъчното разпределение на тези дейности.

Иновативни действия в областта на градското развитие:

За подпомагане на иновативни действия в областта на градското развитие ще бъдат осигурени 330 млн. EUR (съгласно член 8 от регламента за ЕФРР). Тези иновативни действия в областта на градското развитие включват проучвания и пилотни проекти за изпробване на нови решения за проблеми в урбанизираните територии, които е вероятно да се засилят през следващите години.

Подобряване на процеса на създаване на мрежи.

»»» Комисията ще създаде Мрежа за градско развитие, съставена от градските органи, които получават финансиране от ЕСИ фондове, което се изразходва в съответствие с членове 7 и 8 от регламента за ЕФРР (член 9 от регламента за ЕФРР). Тази мрежа ще функционира като форум за изграждане на капацитет и обмен между градовете, които изпробват нови техники и разработват интегрирани инвестиции. Мрежата не е инструмент за финансиране, а средство, което позволява на градовете да споделят информация за използването на тези нови подходи.

»»» Съгласно целта „Европейско териториално сътрудничество“ (ЕТС) програмата за обмен и обучение за градовете ще продължи да им предоставя възможности за създаване на мрежи, чрез които те да споделят и развиват добри практики в областта на градското развитие (член 2 от регламента за ЕТС за периода 2014–2020 г.). По-конкретно сътрудничеството между градските органи ще продължи чрез финансово заздравената програма URBACT III.10

(към съдържанието)
Какво е различното в сравнение с периода 2007–2013 г.?

Засилен интегриран подход за справяне с предизвикателствата за градското развитие:

Залегнало само като възможност за периода 2007–2013 г., градското развитие ще се осъществява чрез стратегии, които определят интегрирани действия за периода 2014–2020 г. (член 7 от регламента за ЕФРР). Член 12 от регламента за ЕСФ също предвижда допълнителна подкрепа от ЕСФ за такива стратегии.

По-функционален подход, позволяващ интервенции в подходящ мащаб:

Тъй като интервенциите в областта на устойчивото градско развитие могат да обхващат различни видове градове и градски райони, определени от държавите членки, те позволяват финансирането на интегрирани дейности в различен мащаб – от ниво квартал или район до функционални зони, като градове региони или големи урбанизирани зони – включително съседни селски райони.

Въвеждане на нови инструменти за насърчаване на интегрирани дейности:

Новите и по-гъвкави инструменти, като например интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) и воденото от общностите местно развитие (ВОМР), подкрепят интегрирания подход за устойчиво градско развитие и улесняват комбинирането на подходи за насърчаване на участието и различните инструменти при изпълнение на стратегиите за градско развитие.

Повече отговорности и възможности за градовете:

Държавите членки ще могат да предоставят на градовете възможност да планират и прилагат напълно интегрирани стратегии, които комбинират ресурси от различни приоритетни оси и оперативни програми.

За повече информационни брошури, свързани с аспектите на политиката на сближаване:

http://ec.europa.eu/regional_policy/what/future/publication/index_bg.cfm

За повече обща информация за регионалната политика:

http://ec.europa.eu/regional_policy/index_bg.cfm

Допълнителна информация

Дейностите могат да се подпомагат от няколко фонда, от многофондови оперативни програми и чрез кръстосано финансиране:

Изпълнението на стратегиите за интегрирано градско развитие ще се подобри чрез възможността за съчетаване на дейности, финансирани от ЕФРР, ЕСФ и КФ на програмно или оперативно ниво. Кръстосаното финансиране между ЕФРР и ЕСФ на част от дейност (до 10 % от всяка приоритетна ос на оперативна програма) ще продължи да допълва многофондовия подход (член 98 от Регламента относно общоприложимите разпоредби).11

(към съдържанието)
Какви са реалните ефекти?

Интегрираното устойчиво градско развитие се превърна в неразделна част от стратегическата рамка на политиката на сближаване за периода 2014–2020 г. Това ще доведе до редица реални последствия за различните нива на управление във връзка с подготовката и изпълнението на програмите:

»»» Градските органи, които получават финансиране в съответствие с член 7 от регламента за ЕФРР, ще трябва да подготвят стратегии за интегрирано градско развитие, които могат да решат многобройните предизвикателства, пред които са изправени техните градове. Те ще имат и по-широка отговорност по отношение на действителното изпълнение на тези стратегии при минимално ниво на пълномощия. При съставянето на тези интегрирани стратегии градските органи се насърчават да използват Референтната рамка за устойчиви градове (RFSC), която е практичен уеб базиран инструмент, предназначен да помогне на градовете в тази дейност.

»»» От държавите членки се изисква да представят подробен териториален анализ и да поставят по-силен акцент върху градовете в съответните си оперативни програми. Те трябва също да създадат механизми за делегиране на редица задачи на градските органи (най-малко за подбор на проекти) във връзка с изпълнението на стратегиите за устойчиво градско развитие.

»»» Европейската комисия ще се стреми към: по-голяма интеграция в областта на градското развитие чрез упражняване на контрол върху този аспект при оценката на оперативните програми; увеличаване на иновациите чрез инициативата за иновативни дейности; и засилване на изграждането на капацитет и обмена на опит чрез Мрежата за градско развитие и финансово заздравената програма URBACT III.

KN-04-14-354-BG-C doi:10.2776/46402 ISBN 978-92-79-37119-612

(горе)

5
(горе)

СТРАНИЦАТА СЕ ДОРАБОТВА,
НО ДАЛИ ЩЕ ИМАМЕ ВРЕМЕ? 🙂

АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА
когато публикуваме нещо ново,
веднага на пощата ви ще дойде съобщение.