УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ на РУСИЯ

УКАЗ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ

Концепция на Руската федерация за

Устойчиво развитие

Увод от авторите на сайта: Все още руското правителство и президентът Путин не са узрели за приложение на доктрината на ООН Устойчиво развитие и неговата програма Дневен ред 21 век - на филма горе виждате какви глупости си приказват, за да замажат очите на простолюдието. Защото главната им цел е да защитават и провеждат интересите на висшата руска олигархия, а не на народа на Русия. Въпреки това, за разлика от нашите управляващи, саботиращи доктрината и пазещи пълно мълчание, не приели дори официално доктрината, а президентът Жельо Желев скри документите от Рио-92, където беше делегат, Руската федерация ОФИЦИАЛНО е приела тази доктрина, но както всяка официална власт едно говори, а върши обратното. Но дори и така много руски предприятия и производства се възползват от програмите на ООН и от законодателството на Русия и бавно и полека узряват за Устойчивото развитие, т.е. за социализма. Защото по отношение на науката за стайността ООН е напълно в синхрон с марксизма. Остава им да направят още крачки като приложат и концепциите на Маркс за собствеността и народното самоуправление. Но това така или иначе народите и без ООН ще го направят. Рано или късно. За да видите обаче как намеренията се разминават с практиката, преди това се запознайте с:

ДЪРЖАВАТА НА РУСКИЯ ОЛИГАРХАТ

И така, по-долу побликуваме:

Указа на Президента Борис Елцин за утвърждаване решението на правителството на Русия за курс към Устойчиво развитие

“Российская газета” - 9 април 1996 г. 

С цел осъществяване на последователeн преход на Руската Федерация към Устойчиво развитие, ръководейки се от програмните документи, приети на Конференцията на ООН по околна среда и развитие (Рио де Жанейро, 1992 г.), постановявам:

1. Утвърждавам представената от Правителството на Руската Федерация Концепция за преход на Руската федерация към Устойчиво развитие (прилага се).
2. На правителството на Руската федерация:

при разработване на прогнози и програми за социално-икономическото развитие, при разработване на нормативни правни актове, приемане на стопански и други решения да отчита положенията, залегнали в Концепцията за прехода на Руската Федерация към устойчиво развитие; да се разработи и внесе през 1996 година за разглеждане от Президента на Руската Федерация проект за държавна стратегия по устойчиво развитие на Руската Федерация.

Президент на Руската Федерация Б. Елцин
Москва, Кремъл; 1 април 1996 година; N 440

Следвайки указанията и принципите, изложени в документите от Конференцията на ООН по околна среда и развитие (Рио де Жанейро, 1992), и ръководейки се от тях, става възможно и нужно осъществяването в Руската Федерация на последователен преход към Устойчиво развитие, осигуряващо балансирано решаване на социално-икономическите задачи и проблема за запазването на благоприятна околна среда и природния ресурсен потенциал с цел задоволяване на потребностите на сегашното и бъдещите поколения.

Устойчиво и хармонично развитие между всички обществени структури, между човека и обществото и между системата човек-общество-космос.
Балансиран устойчив  и хармоничен растеж на всички икономически структури, ликвидиране на бедността и кражбата на чужд труд; Ускорено приложение на изобретения и открития; Управление на рисковете.
Отговорност към окръжаващата среда; Опазване на чистия въздух и вода; Нулеви отпадъци; Екологично разследване на нарушители;  Правосъдие.
Социален прогрес; Спазване Хартата за правата на човека; Инвестиции в некомерчески организации; Опазване и развитие на народното творчество и култура.
Справедлив вътрешен и международен мир; Пълна заетост на населението; Инвестиции в повишаване на квалификацията и образованието; Биснес-етика.
Осигуряване на изобилие от продукти; Ефективно използване на ресурсите; Ликвидиране разхищението на продукти; Разпределение на благата според труда; Управление на жизнения цикъл (годността) на продуктите.
Достойни жилищни условия на трудещите се; Безплатно здравеопазване; Безплатно образование; Контрол върху измененеието на климата; Опазване на биоразнообразието в Природата.

За хората - създаване здравословна жизнена среда; безплатно образование и създаване условия за активно участие на жените и децата в обществения живот.
Достоен живот - изкореняване на бедността и борба с неравенството. Спазване на икономическите права от Международна харта за правата на човека.
Разцвет на живота - построяване на мощна икономика, способна не само да задоволява жизнените нужди на населението, но и да инвестира в научно развитие, в изкуство и култура; Мощни и достапни за всеки комуникации и транспорт.
Правосъдие, обслужващо населението, а не неговите слуги - управляващите; Осигуряване на безопасно и мирно съвместно съществаване между хората както в държавата, така и между народите; силовите структури под контрол на народа.
Равноправно партньорство между хората в държавите и между тях; Мобилизация на световната солидарност в служба на Устойчивото развитие на Земната Цивилизация.
Опазване на всички екосистеми; Изграждане на икономика и човешко общество, които да се грижат за тях; Спиране избиването на животни за храна, експерименти и забавление.
 

I. Устойчиво Развитие
обективна необходимост на времето

Социално-икономическото развитие на обществото през ХХ век е ориентирано към бързи темпове на икономически растеж, който предизвика безпрецедентни вреди на околната среда. Човечеството се натъкна на противоречието между растящите потребности на световната общност и невъзможността на биосферата да се осигурят тези потребности. Богатствата на природата, нейната способност да поддържа развитието на обществото и възможностите й за самовъзстановяване се оказаха ограничени. Нарасналата мощ на икономиката стана разрушителна сила за биосферата и човека. При това цивилизацията, използувайки огромно количество технологии, разрушаващи екосистемите, не предложи по същество нищо, което би могло да замени регулиращите механизми на биосферата. Възникна реална заплаха за жизнено важните интереси на бъдещите поколения на човечеството. Отстраняването на възникналите противоречия е възможно само в рамките на стабилно социално-икономическо развитие, не разрушаващо своята природна основа. Подобряване качеството на живота на хората трябва да се осигури в рамките на стопанския капацитет на биосферата, превишаването на който води към разрушаване на естествените механизми за регулиране на околната среда и техните глобални изменения. Единствено изпълнението на тези условия гарантира съхраняването на нормална околна среда и възможностите за съществуване на бъдещите поколения. Преходът към устойчиво развитие предполага постепенно възстановяване на естествените екосистеми до равнище, гарантиращо стабилността на околната среда. Това може да се достигне с усилията на цялото човечество, но всяка страна трябва самостоятелно да започне движение към целта.

Не е възможно да се осъществи прехода към Устойчиво развитие, съхранявайки днешните стереотипи на мислене, пренебрегващи възможностите на биосферата и пораждащи безотговорно отношение на гражданите и юридическите лица към околната среда и екологическата безопасност.

Идеите за Устойчивото развитие се оказват изключително съзвучни с традициите, духа и манталитета на Русия. Те могат да изиграят важна роля в консолидацията на руското общество, при определяне на държавните приоритети и перспективите на социално-икономическите преобразования.

II. Русия на прага на ХХI век

Изводът на Конференцията на ООН по околна среда и развитие за това, че на прага на ХХI век “човечеството преживява решаващ момент от своята история”, е особено актуален за Русия, освобождаваща се от идеологическите догми и излизаща на нов път на развитие.

В началото на икономическите реформи руската икономика се оказа структурно деформирана и неефективна. Нейното негативно въздействие върху околната среда (отчетено на единица произведен продукт) е значително по-високо, отколкото в технологически напредналите страни. Значителна част от основните производствени фондове на Русия не отговарят на съвременните екологически изисквания, а 16 процента от нейната територия, където живее повече от половината население, се характеризира като екологически неблагоприятна. Заедно с това в Русия се намират най-големите на планетата масиви от естествени екосистеми (8 милиона кв. километра), които служат като резерв за устойчивостта на биосферата. Тежестта на натрупаните в миналото проблеми и спецификата на преживявания преходен период в икономиката предопределят сложността и болезнеността на необходимите преобразования. Това се проявява в мащабните структурни диспропорции, в недостатъчно развитите механизми за практическо използуване на богатия научен, технически, културен и природен потенциал на страната. Осъществяваните сега нови реформи създават предпоставки за развитие на позитивни процеси, които позволят да се решат съществуващите проблеми и Русия да влезе в ХХI век с качествено нов потенциал. Промяната на характера на държавното участие в стопанската дейност, намаляването на дяла на държавната собственост позволяват да се създадат икономически условия, осигуряващи висока делова активност. В тези условия се повишава ролята на държавата като гарант за съхраняване на околната среда и екологичната безопасност, за действеността на държавното управление и контрола върху опазването на природата.

Демократизацията на обществения живот позволява да се повиши ролята на гражданските и неправителствени организации в подготовката и приемането на стопански и други решения с отчитане на екологичните фактори. Пазарните механизми в съчетание с мерките на държавното регулиране трябва да формират икономически стимули за грижовно отношение към природните ресурси и околната среда за субектите на стопанската дейност. Характерът на протичащите процеси свидетелства за реалните възможности за формиране в Русия на социално-икономическа система, способна да осъществи прехода към Устойчиво развитие.

III. Задачи, насоки и условия на прехода към
Устойчиво развитие

Преходът към устойчиво развитие трябва да осигури перспективно балансирани решения на проблемите на социално-икономическото развитие и съхраняване на благоприятна околна среда и природно-ресурсен потенциал, удовлетворяващ потребностите на настоящите и бъдещите поколения хора. В този смисъл трябва да се разбира последователното решение на редица принципни задачи: в процеса на излизане на страната от сегашната криза трябва да се осигури стабилизация на екологичната ситуация; да се получи радикално подобряване на състоянието на околната среда за сметка на екологизацията на икономическата дейност в рамките на институционалните и структурни преобразования, позволяващи да се осигури развитието на нови модели на стопанисване и широко разпространяване на екологично ориентираните методи на управление; да се води стопанска дейност в границите на капацитетните възможности на екосистемите на основата на масовото внедряване на енерго- и ресурсо-спестяващи технологии, на целенасочени изменения на структурата на икономиката, структурата на личното и общественото потребление.

Основните направления на прехода на Русия към Устойчиво развитие са: създаване на правова основа на прехода към Устойчиво развитие, включваща усъвършенстване на действащото законодателство, определящо, в частност, икономическите механизми на регулиране на природоползването и опазването на околната среда; разработване на системи за стимулиране на стопанската дейност и установяване на границите на отговорност за нейните екологически резултати, при които биосферата се възприема вече не само като доставчик на ресурси, а като фундамент на живота, съхранението на който трябва да бъде задължително условие за функционирането на социално-икономическата система и нейните отделни елементи; оценката на стопанските капацитетни потенциали на локалните и регионални екологични системи на страната, определяне на допустимото върху тях антропогенно въздействие; формиране на ефективна система за пропагандиране на идеите за устойчиво развитие и създаване на съответни системи за възпитание и обучение.

Преходът към Устойчиво развитие изисква координирани действия във всички сфери на обществения живот, адекватна преориентация на социалните, икономическите и екологични държавни институции, регулиращата роля на които в такива преобразования е основополагаща.

Най-важното значение в създаването на методологичните и техническите основи на тези преобразования ще принадлежи на науката.

В съответствие с принципите на Устойчивото развитие, изработени на Конференцията на ООН по околната среда и развитие и следващите международни форуми, трябва да се предвижда реализацията на комплексни решения, насочени към съхраняване на живота и здравето на човека, решаването на демографските проблеми, борбата с престъпността, премахване на бедността, изменение структурата на потреблението и доходите на населението.

Едно от основните условия за прехода към Устойчиво развитие е осигуряването на правата и свободите на гражданите. Движението към тази цел предполага формиране на отворено общество, включващо като системни елементи правовата държава, пазарното стопанство и гражданското общество.

Важен фактор за осигуряване на Устойчиво развитие е засилването на ролята на основните социални групи на населението при осъществяване на социално-икономическите реформи. Особено място тук принадлежи на младежта, на която трябва да бъде гарантирано безопасно бъдеще и възможност за участие при вземане на решенията.

При създаване на условия, осигуряващи заинтересоваността на гражданите, юридическите лица и социалните групи при решаването на задачите на устойчивото развитие, водеща роля се възлага на държавата. Преди всичко тя трябва да гарантира сигурност в политическата, икономическата, социалната, екологичната, отбранителната и другите сфери на обществена дейност, без което преходът към Устойчиво развитие е невъзможен.

Държавното управление на процеса Устойчиво развитие предполага разработване на система от програмни и прогнозни документи: дългосрочна държавна стратегия за действие, дългосрочни и средносрочни прогнози, включващи като съставен компонент прогнозните изменения върху околната среда и отделните екосистеми в резултат на стопанската дейност; краткосрочни прогнози и програми на отраслово, регионално (териториално) и федерално равнище. При това едно от най-важните условия е създаване на стабилна, отработена система на взаимодействие “център-региони”. Преходът към устойчиво развитие предполага строго спазване на ред ограничения, което няма да бъде леко, особено в първите етапи. Това в частност е осъществяване на стопански мероприятия, преди всичко в усвоените вече територии и отказ от реализация на каквито и да е проекти, които нанасят непоправими щети на околната среда или екологическите последици от които са недостатъчно изучени.

IV. Регионални аспекти на
Устойчивото развитие

Преходът към Устойчиво развитие за Русия е възможен само в случай, че той бъде реализиран във всички региони. Това предполага формиране на ефективна производствена структура на икономиката на страната при спазването на баланса от интереси на всички субекти от Руската Федерация, което предопределя необходимостта от разработване и реализация на програма за преход към Устойчиво развитие за всеки регион, а също и по-нататъшна интеграция на тези програми при разработване на държавната политика в областта на Устойчивото развитие.

Проблемите, решавани във всеки регион, в значителна степен трябва да съответстват на федералните задачи, но в същото време трябва да се отчитат местните особености, предвиждащи, в частност: формиране на регионални стопански механизми, регулиращи социално-икономическото развитие, в това число природоползването и антропогенното въздействие върху околната среда; изпълнение на природозащитни мероприятия на градоустроените територии и незастроените площи в градовете, другите населени пунктове и в крайградските зони, включваща тяхното санитарно-хигиенно почистване, рекултивация на земята, озеленяване и благоустройство; изпълнение на задачи за подобряване на здравното състояние на неселението, развитие на социалната инфраструктура, осигуряване на санитарно-епидемилогичното здраве на хората; развитие на селското стопанство на основата на екологично прогресивни агротехнологии, адаптирани към местните условия, реализация на мерки по плодородието на почвите и тяхното опазване от ерозия и замърсяване, а също така и създаване на системи за социална защита на селското население; реконструкция на регионалните промишлени системи с отчитане на стопанските потенциални възможности на локалните екосистеми; важно значение може да има разработката на комплексни междурегионални схеми, обхващащи територии на няколко субекти от Руската Федерация. Програмните и прогнозните документи на федерално равнище трябва да служат за ориентир при разработване на регионални програми на преход към Устойчиво развитие и заедно със съответните правни актове и нормативи да определят икономическите условия за тяхната реализация.

V. Критерии за приемане на решения и показатели за
Устойчиво развитие

На съвременния етап за преход към Устойчиво развитие се създават рамкови условия, осигуряващи възможност за съгласувано, вътрешно балансирано функциониране на триадата - природа, население, стопанство. Механизмите за разработване и приемане на решения трябва да бъдат ориентирани към съответните приоритети, отчитащи последствията от реализацията на тези решения в икономическата, социалната, екологичната сфери и предвиждащи най-пълната оценка на разходите, изгодите и рисковете при спазване на следните критерии: никаква стопанска дейност не може да бъде оправдана, ако изгодите от нея не превишават предизвиканите щети; щетите върху околната среда трябва да бъдат на толкова ниско равнище, което може да бъде разумно достигнато с отчитането на икономическите и социални фактори. За управление на процесите на преход към Устойчиво развитие и оценка на ефективността на използуваните средства следва да се установят целеви ориентири и ограничения и осигуряване на процедури за контрол върху постигането им. Целевите ориентири могат да бъдат изразени в показатели, характеризиращи качеството на живота, равнището на икономическото развитие и екологичното благополучие. Тези показатели трябва да отразяват онези равнища, при които се осигурява безопасно развитие на Русия в икономически, социален, екологичен, отбранителен и други аспекти.

Основните показатели за качеството на живота: продължителност на живота на човека (очаквана продължителност на живота в момента на раждането и фактическата), състоянието на неговото здраве, отклонения на състоянието на околната среда от нормативите, равнище на знанията или образователните навици, дохода (измерен краен вътрешен продукт на човек от населението), равнище на заетост, степен на реализация на правата на човека.

За показатели, определящи степента на използуване на природните ресурси за стопанска дейност, служи система от показатели, характеризираща равнището на потребление на природните ресурси и равнището на нарушение на екосистемите в резултат на стопанската дейност (на единица крайна продукция). Информативна стойност имат аналогични показатели, отнесени на човек от населението, а също и макрохарактеристики, изразяващи съотношението между потребностите от природни ресурси и тяхното наличие (запаси, залежи и т.н.). Като целеви и лимитиращи показатели за устойчиво развитие в икономическата сфера могат да се използуват равнището на относителното (на човек от населението и единица краен вътрешен продукт) потребление на енергия и други ресурси, а също и производството на отпадъци. На контрол подлежи производството и на всички опасни вещества, използувани в икономиката.

В структурата на целевите параметри на Устойчивото развитие е необходимо да се включат характеристики за състоянието на околната среда, екосистемите и охраняемите територии. В тази група контролирани параметри са показателите за качеството на атмосферата, водите, териториите, намиращи се в естествено и изменено състояние, горите с отчитане на тяхната продуктивност и степента на съхраненост, количеството на биологичните видове, заплашени от изчезване. Аналогични системни показатели могат да се използуват при решаване на проблемите на прехода към Устойчиво развитие за всеки субект на Руската Федерация.

VI. Русия и прехода към
Устойчиво развитие
на световната общност

Доколкото биосферата като регулатор за околната среда представлява от само себе си единна система, преходът към устойчиво развитие на цялото световно общество може да бъде осъществен само в условията на ефективно международно сътрудничество.

Ролята на Русия за решаването на планетарните екологични проблеми се предопределя от притежаването на големи по площ територии, практически незасегнати от стопанска дейност и представляващи резерв за устойчивостта на цялата биосфера. В съответствие с това приоритетите на Русия в международното сътрудничество по осигуряване на Устойчиво развитие се свеждат до следното: организация на международно сътрудничество по разрешаване на проблемите на прехода към Устойчиво развитие; активно участие в международни научни програми по проблемите на устойчивото развитие и в разработване на мерки, съдействащи за нормализация на антропогенното въздействие върху биосферата; създаване на ефективен междудържавен екологичен паритет при решаването на въпросите за трансграничния пренос на вредни вещества; стимулиране на екологично ориентирани чуждестранни инвестиции в Русия; осигуряване на екологичните интереси на страната при външноикономическата дейност.

Необходимо е да се продължат усилията по основните направления на международната дейност на Русия в областта на опазване на околната среда, в това число: съхраняване на биологичното разнообразие; защита на озоновия слой от изтъняване; предотвратяване антропогенното влияние върху изменението на климата; защита на горите и възстановяването им; борба с настъплението на пустините; развитие и усъвършенствуване на системите за специално охраняваните природни територии; осигуряване на безопасното унищожаване на химическото и ядреното оръжие; разрешаване на проблема за Световния океан и междудържавните регионални екологични проблеми (съкращаване на трансграничното замърсяване, нормализация на околната среда в басейните на Балтийско, Черно, Каспийско море и Арктическия регион).

Към важните научни проблеми, чието решаване е възможно само в рамките на международното сътрудничество на учените, се отнася определянето на екологичната устойчивост на планетата като цяло и основните подсистеми на биосферата. Благодарение на своя научен потенциал Русия може да изиграе една от водещите роли в това отношение

VII. Етапи на прехода на Русия към
Устойчиво развитие

Преходът към устойчиво развитие е твърде дълъг процес, тъй като изисква безпрецедентни по мащаби социални, иконометрични и екологични задачи. С развитието на процеса устойчиво развитие, ще се изменят и представите за него, ще се изменят и потребностите на хората - ще се рационализират в съответствие с екологичните ограничения, а средствата за удовлетворяване на тези потребности ще се усъвършенстват. Разработваните съответни програмни и прогнозни документи за принципите на Устойчивото развитие, трябва да се разглеждат поетапно...

Началният етап на прехода на Русия към Устойчиво развитие се предопределя от необходимостта да се решават остри икономически и социални проблеми, но доколкото именно те формират главните целеви ориентири на дадения етап, особенно важно е строго да се съблюдават в този период основните екологични ограничения върху стопанската дейност. Еновременно следва да се разработват програми за оздравяване на околната среда в зоните на екологична криза и да се започне планомерното им изпълнение, да се набележат комплексни мерки по нормализация на обстановката на екологично увредените територии и да се подготви организационна основа за реализация на тези мерки.

В следващия етап трябва да се осъществят основните структурни преобразования в икономиката, технологичното обновяване, съществена екологизация на процеса на социално-икономическото развитие. На този етап екологично благоприятното развитие на териториите на страната да се осигурява преди всичко за сметка на рационализации в използуването на богатия природен потенциал на Русия и намаляване на относителните разходи на човек от населението.

В бъдеще постепенно трябва да се решава проблема с хармонизацията на взаимодействието с природата на цялата световна общност. Русия, на която се падат значителна част от ненарушените екосистеми, ще играе в този процес една изключителна роля. Движението на човечеството към Устойчиво развитие в крайна сметка ще доведе към формиране на предсказаната от В. И. Вернадски сфера на разума (ноосфера), когато мерило за национално и индивидуално богатство ще станат духовните ценности и знанията за Човека, живеещ в хармония с околната среда.

ИЗТОЧНИК

КОМИСИЯ ПО УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА ДЪРЖАВНАТА ДУМА НА РУСКАТА ФЕДЕРАЦИЯ

КОНФЕРЕНЦИИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ В РУСИЯ

*********************

ПРИНОС И ГРЕШКИ НА СТАЛИН ЗА СОЦИАЛИЗМА

ЗА ПОЛИТИКАТА НА СТАЛИН
 

СРАВНИ СОЦИАЛИЗМА НА СТАЛИН С КАПИТАЛИЗМА

АБОНИРАЙ СЕ ЗА САЙТА
(горе в дясната странична лента има абонаментна форма),
когато публикуваме нещо ново в сайта,
веднага на пощата ви ще дойде съобщение.