Page 129 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

мерки.” („Reports of Insp. of Fact. for 31st Oct. 1866”, стр. 63).

Макар че машината технически разбива старата система на разделе-

ние на труда, тази система по навик продължава да се влачи във

фабриката, отначало като традиция от манифактурата, а по-сетне ка-

питалът систематично я възпроизвежда и закрепва в още по-

отвратителна форма като средство за експлоатация на работната си-
ла. Доживотната специалност на работника да си служи с един час-

тичен инструмент се превръща в доживотна специалност да служи на

една частична машина.
qd185
С машините злоупотребяват, за да се превърне самият работник още

от ранно детство в част от една частична машина.*185 По такъв

начин не само че значително се намаляват разноските, необходими

за неговото собствено възпроизвеждане, но същевременно се за-

вършва и неговата безпомощна зависимост от фабричното цяло, а

значи — от капиталиста. Тук, както и навсякъде, трябва да се прави
разлика между по-голямата производителност, която се дължи на

развоя на обществения производствен процес, и по-голямата произ-

водителност, която се дължи на неговата капиталистическа експлоа-

тация.

В манифактурата и в занаята работникът си служи с инструмент, а
във фабриката той служи на машината. Там движението на средст-

вото на труда изхожда от него, а тук той трябва да следва неговото

движение. В манифактурата работниците са членове на един жив ме-

ханизъм. Във фабриката независимо от тях съществува един мъртъв

механизъм, а те биват прибавени към него като негови живи прида-

тъци.qd186

«Унилото еднообразие на безкрайната мъка на труда, при която един и

същ механически процес трябва да се повтаря все отново и отново, при-
лича на мъките на Сизиф; бремето на труда, както неговата скала, вина-

ги наново се струпва върху изтощения работник.»*186

129