Page 168 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 168

надзиратели или други хора без средства. Тези дребни фабриканти в

      повечето случаи са пропаднали. Същата съдба би им приготвила и

      търговската криза, която е била осуетена от бедата с памучната кри-
      за. Макар че те са съставяли ⅓ от общия брой фабриканти, техните

      фабрики са усвоили несравнено по-малка част от капитала, вложен в

      памучната индустрия. Колкото се отнася до размерите на парализа —

      според  автентични  оценки  през  октомври  1862  г.  не  са  работили

      60,3% от вретената и 58% от тъкачните станове. Това се отнася до

      целия клон от индустрията и, естествено, е показвало твърде големи

      различия в отделните окръзи. Само твърде малко фабрики са рабо-
      тили пълно време (60 часа седмично), останалите — с прекъсвания.

      Дори за  ония работници,  които са работили пълно време и според

      обичайната заплата на парче, седмичната заплата по необходимост е

      намаляла поради замяна на по-добрия памук с по-долен: на памука

      от  тихоокеанските  острови  —  с  египетски  (в  предачниците),  на

      американския и египетския памук — с памук сурат (ост. - индийски) и

      на чист памук — със смеси от памучни отпадъци със сурат. По-късото
      влакно на памука сурат, неговата нечистота, по-голямата чупливост

      на нишките му, заместването на колата за мазане на основата с все-

      възможни тежки добавки и т.н. са намалили скоростта на машините

      или броя на тъкачните станове, които може да наглежда един тъкач,

      умножили са труда, поради грешки на машините и заедно с намале-

      ние масата на продукта са намалили и заплатата на парче. При упот-

      реба на сурат и при пълна работа загубата на работника е възлизала

      на 20, 30 и повече процента. А повечето от фабрикантите намалили и

      нормата на заплатата на парче с 5, 7½ и 10%. Така че човек може да
      си представи положението на ония, които са работели само по 3, 3½,

      4 дни седмично или само по 6 часа на ден. След като в 1863 г. вече

      беше настъпило относително подобрение, седмичната заплата на тъ-

      качи, на предачи и т.н. е възлизала на 3 шилинга и 4 пенса, 3 шилин-

      га и 10 пенса, 4 шилинга и 6 пенса, 5 шилинга и 1 пенс и  qd238т.н.*238

      Дори при това мъчително положение изобретателният дух на фабри-

      кантите не дремеше по въпроса за удръжки от заплатата. Такива са


                                                           168
   163   164   165   166   167   168   169   170   171   172   173