Page 169 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

били налагани отчасти като глоби за дефекти в продукта, които се

дължат на лош памук, неподходяща машина и т.н. А пък където фаб-

рикантът е бил и собственик на работнически жилища, той сам си
плащал наема за квартирата с удръжки от номиналната работна зап-

лата. Фабричният инспектор Редгрейв разказва за selfacting

minders (те надзирават по две автоматични мюлжинета), които

«след две седмици пълна работа получавали по 8 шилинга и 11 пенса и
от тая сума им бил удържан наем, но фабрикантът им връщал половина-

та от него като подарък, така че тези minders занасяли в къщи всичко 6
шилинга и 11 пенса.qd239 Седмичната заплата на тъкачите през последните

месеци на 1862 г. беше от 2 шилинга и 6 пенса нагоре.»*239

Наемът често пъти е бил удържан от работната заплата дори и когато

работниците са работели само късо време.*240 Не е чудно, че в

някои места на Ленкшайр избухна нещо като чума от глад! Но по-

характерно от всичко това беше, че революционизирането на произ-

водствения процес се извършваше за сметка на работника. Това бяха

същински експерименти върху тела без стойност, каквито правят

анатомите над жабите.

«Макар че аз — казва фабричният инспектор Редгрейв — посочих истин-

ските доходи на работниците в много фабрики, от това не бива да се

заключи, че те получават тая сума всяка седмица. Доходите на работни-
ците са подложени на най-големи колебания поради постоян-

ни експерименти на фабрикантите…qd241 техните доходи спадат и се качват с
качеството на памучната смес; те ту само с 15% се различават от по-

раншните им доходи, ту пък след една-две седмици спадат с 50 до

60%.»*241

Тези експерименти са ставали не само за сметка на средствата за
живот на работниците. Те трябвало да плащат с всичките си пет се-

тива.

«Заетите с очистване на памука ми съобщиха, че от непоносимата воня
им прилошава… В помещенията за scribbling [влачене] и кардиране диг-

169