Page 167 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

— за слава на „големия самун”. През 1848 г. непрекъсната депресия.

Манчестър под военна охрана. През 1849 г. съживяване. През 1850 г.

просперитет. През 1851 г. спадане цените на стоките, ниска работна
заплата, чести стачки. През 1852 г. начало на подобрение. Стачките

продължават, фабрикантите заплашват, че ще докарат чуждестранни

работници. През 1853 г. износът се увеличава. Осеммесечна стачка и

голяма мизерия в Престън. През 1854 г. - просперитет, препълване

на пазари. През 1855 г. от Съед. щати, Канада, от Източноазиатските

пазари нахлуват сведения за банкрути. През 1856 г. голям проспери-

тет. През 1857 г. криза. През 1858 г. подобрение. През 1859 г. голям
просперитет. Фабриките се умножават. През 1860 г. апогей на анг-

лийската памучна индустрия. Индийски, австралийски и други пазари

така препълнени, че едва през 1663 г. са погълнали всичките тия

боклуци. Търговски договор с Франция. Грамадно разрастване на

фабриките и на машинния парк. През 1861 г. известно време подемът

продължава, реакция, Гражданска война в САЩ, недостиг на памук.

От 1862 до 1863 г. - пълен крах.

Историята на памучната криза е твърде характерна, така че трябва-

ше за момент да се поспрем на нея. От указанията за състоянието на

световния пазар от 1860 до 1861 г. се вижда, че недостигът на памук

е дошъл тъкмо навреме за фабрикантите и че отчасти им е бил изго-

ден - факт, който е признат в отчети на Манчестърската търговска

камара, заявен в парламента от Палмерстън и Дерби и потвърден от

събитията.*236 qd236Наистина, в 1861 г. между 2287-те памучни фабри-

ки на Обединеното кралство е имало множество дребни фабрики.

Според отчета на фабричния инспектор А. Редгрейв, чийто район

включва 2109 от 2887-те фабрики, 392 или 19% от тях са употребява-

ли само под 10 парни конски сили, 345 или 16% — между 10 и 20, а

1372 — 20 и повече конски сили.*237 qd237Повечето от дребните фаб-

рики са били тъкачници, основани в периода на просперите след

1858 г., най-вече от спекуланти, от които един е доставял прежда,

друг — машини, трети — постройки, а управители са били бивши

167