Page 171 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

И така, през първите 45 години от британската памучна индустрия, от
1770 до 1815 г., ние намираме само 5 години криза и стагнация, но

това е бил период на нейния световен монопол. Вторият, 48-годишен

период от 1815 до 1863 г. наброява само 20 години съживяване и

просперитет срещу 28 години депресия и стагнация. От 1815—1830 г.

започва конкуренция с континентална Европа и Съединените щати.

От 1833 г. се налага насилствено разширяване на азиатските пазари

чрез „разрушаване на човешката раса”. От отменяната на житните
закони, от 1846—1863 г. на всеки 8 години средна оживеност и прос-

перитет се падат 9 години депресия и стагнация. За положението на

възрастните памучни работници-мъже дори в епохата на просперите-

та може да се съди по приведената бележка.*245
[*245 В един позив, издаден през пролетта в 1863 г. от пaмучните работници

за образуване на емиграционно дружество, между другото се казва: „Малци-
на ще отрекат, че сега е абсолютно необходима значителна емиграция на

фабрични работници. Но следните факти доказват, че и във всяко време е
необходим постоянен емиграционен поток, без който при обикновени условия

не ни е възможно да поддържаме нашето положение. В 1814 г. официалната

стойност (която е само показател на количеството) на изнесените памучни
изделия се равняваше на 17 665 378 ф.ст., а тяхната действителна пазарна

стойност — на 20 070 824 ф.ст. В 1858 г. официалната стойност на изнесени-
те памучни изделия възлизаше на 182 221 681 ф.ст., а тяхната действителна

пазарна стойност — само на 43 001 322 ф.ст., тъй че удесеторяването на ко-

личеството е дало малко повече от удвояване на еквивалента. Този резул-
тат, толкова гибелен изобщо за страната и особено за фабричните работни-

ци, бе предизвикан от съчетанието на различни причини. Една от най-
очебийните е постоянният излишък на труд, необходим за този клон от ин-

дустрията, който под страх на унищожение се нуждае от постоянно разшире-

ние на пазара. Нашите памучни фабрики могат да бъдат спрени от перио-
дична стагнация в търговията, която при сегашната организация е също тъй

неизбежна, както самата смърт. Но човешкият изобретателен дух не спира.
Макар че през последните 25 години са напуснали страната, по най-ниска

оценка, 6 милиона души — все пак, поради постоянното изтикване на работ-
ници с цел да се поевтини продуктът, голям процент от възрастните мъже,

дори във време на най-голям просперитет, не могат да намерят във фабри-

171