Page 210 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 210

настойничество или контрол над… някое дете или млад работник.»


      Параграф 7, който определя наказание за наемане на деца, млади

      работници и жени против предписанията на закона, определя парич-

      ни глоби не само за собственика на работилницата — все едно дали

      той е някой от родителите или не, — но и за


            «родители или други лица, имащи под свое настойничество детето, мла-

            дия работник или жената, или извличат пряка полза от тяхния труд.»


      Законът за разширение на фабричните закони, който засяга едрите

      предприятия, отстъпва пред фабричния закон с цяла редица мизерни

      изключения и подли компромиси с капиталистите.



      Законът за регулиране на работилниците, жалък във всички свои

      подробности, си остана мъртъв в ръцете на упълномощените с него-
      вото прилагане градски и местни власти. Когато Парламентът в 1871

      г. им отне тези пълномощия, за да ги прехвърли върху фабричните

      инспектори, чийто район на надзор изведнъж се увеличи с повече от

      100 000 работилници, между които само тухларниците  били 300  —

      инспекторският персонал най-грижливо бе увеличен само с осем по-

      мощник-инспектори, когато той и дотогава е бил вече съвсем недос-

      татъчен.*321
      [*321 Персоналът на фабричната инспекция се състоял от 2 инспектори, 2

      помощник-инспектори и 41 подинспектори. Още 8 подинспектори са назначе-

      ни в 1871 г. Общите разноски по изпълнение на фабричните закони в Aнглия,
      Шотландия и Ирландия възлизат 1871—1872 г. само на 25 347 ф.ст., включи-
      телно съдебни разноски при процесите против нарушения на закона.]



      Тъй че това, което прави впечатление в това английско законодател-

      ство от 1867 г., е, от една страна, наложената на парламента необхо-

      димост да приеме по принцип едни така изключителни и широки мер-

      ки против злоупотреби на капиталистическата експлоатация; от друга

      страна  —  половинчатостта,  неохотността  и  недобросъвестността,  с
      която той действително създаде тези мерки.





                                                           210
   205   206   207   208   209   210   211   212   213   214   215