Page 210 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 210
настойничество или контрол над… някое дете или млад работник.»
Параграф 7, който определя наказание за наемане на деца, млади
работници и жени против предписанията на закона, определя парич-
ни глоби не само за собственика на работилницата — все едно дали
той е някой от родителите или не, — но и за
«родители или други лица, имащи под свое настойничество детето, мла-
дия работник или жената, или извличат пряка полза от тяхния труд.»
Законът за разширение на фабричните закони, който засяга едрите
предприятия, отстъпва пред фабричния закон с цяла редица мизерни
изключения и подли компромиси с капиталистите.
Законът за регулиране на работилниците, жалък във всички свои
подробности, си остана мъртъв в ръцете на упълномощените с него-
вото прилагане градски и местни власти. Когато Парламентът в 1871
г. им отне тези пълномощия, за да ги прехвърли върху фабричните
инспектори, чийто район на надзор изведнъж се увеличи с повече от
100 000 работилници, между които само тухларниците били 300 —
инспекторският персонал най-грижливо бе увеличен само с осем по-
мощник-инспектори, когато той и дотогава е бил вече съвсем недос-
татъчен.*321
[*321 Персоналът на фабричната инспекция се състоял от 2 инспектори, 2
помощник-инспектори и 41 подинспектори. Още 8 подинспектори са назначе-
ни в 1871 г. Общите разноски по изпълнение на фабричните закони в Aнглия,
Шотландия и Ирландия възлизат 1871—1872 г. само на 25 347 ф.ст., включи-
телно съдебни разноски при процесите против нарушения на закона.]
Тъй че това, което прави впечатление в това английско законодател-
ство от 1867 г., е, от една страна, наложената на парламента необхо-
димост да приеме по принцип едни така изключителни и широки мер-
ки против злоупотреби на капиталистическата експлоатация; от друга
страна — половинчатостта, неохотността и недобросъвестността, с
която той действително създаде тези мерки.
210