Page 205 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

«За нещастие — казва заключителният отчет на „Child. Empl. Comm.” от
1866 г., — от всички свидетелски показания става ясно, че деца от двата

пола имат най-голяма нужда от закрила срещу собствените си родите-

ли.» Системата на безгранична експлоатация на детски труд изобщо и
особено на труда в домашното производство «се запазва, защото роди-

тели съвсем необуздано и безконтролно упражняват произволно и па-
губно властта си над своите млади и нежни рожби… Родителите не бива

да имат абсолютна власт да превръщат децата си в прости машини, за
изкарване толкова и толкова, седмична заплата… Децата и младежите

имат право на законодателна закрила срещу злоупотребата с родителс-

ка власт,qd311 която преждевременно пречупва тяхната физическа сила и ги
снижава в градацията на морални и интелектуални същества.»*311

Но не злоупотребата с родителска власт е създала пряката или кос-

вена експлоатация на незрели работни сили от страна на капитала, а,

наопаки, капиталистическият начин на експлоатация е превърнал ро-

дителската власт в злоупотреба, като е премахнал съответната ѝ

икономическа основа. Колкото ужасно и отвратително да изглежда

разложението на старата семейна формация вътре в капиталисти-
ческата система, все пак едрата индустрия — чрез решаващата роля,

която тя възлага на жени, младежи и деца от двата пола в обществе-

но-организирания производствен процес вън от сферата на домаш-

ното огнище — създава нова икономическа основа за една по-висша

форма на семейство и на отношение межау двата пола. Разбира се,

еднакво нелепо е да се вземе за абсолютна както християнско-

германската форма на семейството, така и староримската, старог-
ръцката или ориенталската форма, които впрочем образуват помеж-

ду си една историческа верига на развитие. Също така ясно е, че

съставът на комбинирания работен персонал от лица от двата пола и

от най-различни възрасти — макар че този състав в неговата стихий-

но образувала се брутална капиталистическа форма, при която ра-

ботникът съществува за производствения процес, а не производстве-

ният процес за работника, е зарàзен източник на поквара и робство —
при съответни условия непременно ще се превърне в източник на ху-

205