Page 206 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 206
манно развитие.*312
[*312 „Фабричният труд би могъл да бъде също тъй чист и приятен колкото
домашният труд, а дори и по-чист и по-приятен от него.” („Reports of Insp. of
Fact. 31st Oct. 1865”, стр. 127)]
Необходимостта да се обобщи фабричното законодателство от изк-
лючителен закон за предачни и тъкачни предприятия — тия първи
формации на машинното производство — в закон за всяко обществе-
но производство, произлиза, както видяхме, от хода на историческото
развитие на едрата индустрия, върху чийто фон напълно се преобра-
зуват традиционните форми на манифактурата, занаята и домашното
производство: манифактурата постоянно преминава във фабрика,
занаятът - в манифактура, и най-сетне — сферите на занаятчийско и
домашно производство в сравнително чудно-късо време се превръ-
щат в жалки вертепи, в които капиталистическата експлоатация сво-
бодно разиграва своята чудовищна игра. Две обстоятелства решават
накрая проблема: първо, постоянно повтарящият се опит,qd313 че когато
капиталът попадне под контрол на държавата само в отделни пункто-
ве на обществената периферия, той още по-безскрупулно се обезще-
тява в други пунктове;*313 второ,qd314 стремежътт на самите капита-
листи за равенство в условията на конкуренция, т.е. за еднакви гра-
ници за експлоатацията на труда.*314 Да чуем две дълбоки въз-
дишки по тоя повод. Господата У. Куксли (фабриканти на гвоздеи, ве-
риги и т.н. в Бристол) доброволно въвели в предприятията си пред-
писанията на фабричния закон.
«Тъй като старата, нерегулирана система продължава в съсед-
ни предприятия, те са изложени на неприятността да гледат как някое
друго предприятие подмамва младежите, които работят у тях, да про-
дължават работа и след 6 часà вечер.» Естествено, господа Куксли каз-
ват: «Това е несправедливо и загуба за нас,qd315 тъй като изчерпва част от
силата на младежите, изгодите от която изцяло се падат на нас.»*315
Господин Дж. Симпсън, фабрикант на книжни кутии и кесии в Лон-
206