Page 219 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

отнеме там, където е поставен на карта човешки живот.”»

Същият буржоа има безсрамието да пита:

«Не мислите ли, че и минопритежателите имат загуби при експлозиите?»

Най-сетне (№1 042):

«Не можете ли вие, работниците, сами да защищавате своите интереси,
без да викате на помощ правителството?” — „Не.”»

В 1865 г. във Великобритания е имало 3217 каменовъглени мини и —

12 инспектори. Един минопритежател от Йоркшайр (в. „Таймс”, от 25
ян. 1867 г.) пресмята, че независимо от чисто бюрократичните дела

на инспекторите, които поглъщат цялото им време, всяка мина би

могла да бъде инспектирана само веднъж на 10 години. Няма нищо

чудно, че през последните години (особено в 1866 и 1867 г.) катаст-

рофите се увеличили прогресивно по брой и размери (понякога с

200—300 човешки жертви). Това са хубостите на „свободното” капи-

талистическо производство!

Във всеки случай законът от 1872 г., колкото недостатъци и да има, е

първият закон, който регулира работните часове на наети в мините

деца и до известна степен държи отговорни за тъй наречените зло-

полуки лицата, които притежават или експлоатират мините.

Кралската комисия от 1867 г. за изследване на труда на деца, мла-

дежи и жени в земеделието обнародва няколко твърде важни отчета.

Правени са различни опити за прилагане на принципите на фабрич-

ното законодателство, в изменена форма, и в земеделието — но до-

сега всички те свършваха с пълна несполука. Онова, върху което аз

трябва да обърна тук внимание на читателя, е една неотразима тен-

денция към всеобщо приложение на тия принципи.

Aко всеобщото разпространение на фабричното законодателство ка-

то средство за физическа и духовна защита на работническата класа

219