Page 223 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

на едното и другото. Но той същевременно създава материал-

ни предпоставки за един нов, по-висш синтез, за съюз на земеделие-

то с индустрията, върху основата на техните антагонистични развити
форми. С постоянно растящия превес на градското население, което

капиталистическото производство струпва в големите центрове —

това производство от една страна натрупва историческа двигателна

сила на обществото, а от друга страна нарушава обмяната на вещес-

твата между чове и земя, т.е. връщането на употребените от човека

във вид на храна и облекло съставни части на почвата, значи нару-

шава вечното природно условие за трайно плодородие на почвата.qd324
Едновременно с това то разрушава физическото здраве на градските

работници и духовния живот на селските работници.*324 Но еднов-

ременно с разрушаване на само стихийно развилите се условия на

тази обмяна на веществата капиталистическото производство налага

нейното систематично възстановяване като регулиращ закон на об-

щественото производство и във форма, адекватна на пълното човеш-
ко развитие. В земеделието, както и в манифактурата, капиталисти-

ческото преустройство на производствения процес се явява същев-

ременно мартирология на производителите, средството на труда —

като средство за заробване, за експлоатация и обедняване на работ-

ника, обществената комбинация на трудовите процеси — като орга-

низирано потискане на тяхната индивидуална жизненост, свобода и

самостоятелност. Разпръсването на селските работници върху по-
големи площи същевременно пречупва тяхната съпротивителна си-

ла, докато концентрацията увеличава тая на градските работници.

Както в градската индустрия, така и в модерното земеделие повише-

ната производителна сила и по-голямата подвижност на труда се из-

купват с цената на опустошаване и изтощаване на самата работна

сила. И всеки прогрес на капиталистическото земеделие е прогрес не

само в изкуството да се ограбва работникът, но същевременно и в
изкуството да се ограбва почвата; всеки прогрес в покачването на

нейното плодородие за даден период време е същевременно и прог-

рес в разрушаването на постоянните източници на това плодородие.

223