Page 223 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 223

на  едното  и  другото.  Но  той  същевременно  създава  материал-

      ни предпоставки за един нов, по-висш синтез, за съюз на земеделие-

      то с индустрията, върху основата на техните антагонистични развити
      форми. С постоянно растящия превес на градското население, което

      капиталистическото  производство  струпва  в  големите  центрове  —

      това производство от една страна натрупва историческа двигателна

      сила на обществото, а от друга страна нарушава обмяната на вещес-

      твата между чове и земя, т.е. връщането на употребените от човека

      във вид на храна и облекло съставни части на почвата, значи нару-



      шава вечното природно условие за трайно плодородие на почвата.qd324
      Едновременно с това то разрушава физическото здраве на градските

      работници и духовния живот на селските работници.*324 Но еднов-

      ременно с разрушаване на само стихийно развилите  се условия на

      тази обмяна на веществата капиталистическото производство налага

      нейното систематично възстановяване като регулиращ закон на об-

      щественото производство и във форма, адекватна на пълното човеш-
      ко развитие. В земеделието, както и в манифактурата, капиталисти-

      ческото преустройство на производствения процес се явява същев-

      ременно мартирология на производителите, средството на труда —

      като средство за заробване, за експлоатация и обедняване на работ-

      ника, обществената комбинация на трудовите процеси — като орга-

      низирано потискане на тяхната индивидуална жизненост, свобода и

      самостоятелност.  Разпръсването  на  селските  работници  върху  по-
      големи площи същевременно пречупва тяхната съпротивителна си-

      ла,  докато  концентрацията  увеличава  тая  на  градските  работници.

      Както в градската индустрия, така и в модерното земеделие повише-

      ната производителна сила и по-голямата подвижност на труда се из-

      купват  с  цената  на  опустошаване и  изтощаване на  самата  работна

      сила. И всеки прогрес на капиталистическото земеделие е прогрес не

      само в изкуството да се ограбва работникът, но същевременно и в
      изкуството  да  се  ограбва  почвата;  всеки  прогрес  в  покачването  на

      нейното плодородие за даден период време е същевременно и прог-

      рес в разрушаването на постоянните източници на това плодородие.


                                                           223
   218   219   220   221   222   223   224   225   226   227   228