Page 220 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 220
е станало неизбежно, от друга страна то, както посочихме по-горе,
прави всеобщо и ускорява превръщането на разпръснатите трудови
процеси от миниатюрни размери в комбинирани трудови процеси, во-
дени в голям, обществен мащаб — значи концентрацията на капита-
ла и самовластието на фабричния режим. То руши всички старомод-
ни и преходни форми, зад които все още отчасти се прикрива господ-
ството на капитала, и ги замества с неговото пряко и открито господс-
тво. С това то придава всеобщ характер и на пряката борба против
това господство. Като налага в индивидуалните работилници еднооб-
разие, правилност, ред и икономия, то — благодарение на грамадния
тласък, който ограничението и урегулирането на работния ден нала-
гат на техниката — умножава анархията и катастрофите на капита-
листическото производство, взето изцяло, увеличава интензивността
на труда и конкуренцията на машината с работниците. Заедно със
сферите на дребното производство и на домашната индустрия то
унищожава последните прибежища на „излишните” и с това унищо-
жава досегашния предпазен вентил на целия обществен механизъм.
Заедно с материалните условия и обществената комбинация на про-
изводствения процес то води към назряване на противоречия и анта-
гонизми на неговата капиталистическа форма и затова същевремен-
но и към назряване елементите на едно ново общество и на момен-
тите за преврат в старото общество.*322
[*322 Роберт Оуен, бащата на кооперативните фабрики и магазини, който
обаче, както вече забелязахме, съвсем не е споделял илюзиите на своите
подражатели относно значението на тези изолирани преобразователни еле-
менти — не само че на практика в своите опити е изхождал от фабричната
система, но и теоретически я провъзгласява за изходна точка на социалната
революция. Господин Висеринг, професор по политическа икономия в Лай-
денския университет, като че ли се досеща за това, когато в своя „Handboek
van Fraktische Staatshuishoudkunde”, 1860—1862, който излага всички плос-
кости на вулгарната икономия в най-типичната им форма — се горещи в пол-
за на занаятчийското производство против едрата индустрия. — (Към чет-
въртото издание: „Новата юридическа заплетеност” (стр. 314), създадена от
английското законодателство чрез взаимно противоречещите си Фабричен
220