Page 221 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

закон, Закон за допълнение на законите и Закон за работилниците, стана
най-сетне непоносима и така се стигна до Закон за фабриките и работилни-

ците от 1878 г., една кодификация на цялото законодателство по въпроса.

Естествено, тук не може да бъде направена подробна критика на този анг-
лийски индустриален кодекс, който е в сила сега. Затова нека се задоволим

със следните бележки: Този закон обхваща 1) Текстилните фабрики. Тук поч-
ти всичко си остава по старому: деца над 10 години могат да работят дневно

по 5½ часа или по 6 часа, но в такъв случай да бъдат свободни в събота;
младежи и жени: по 10 часа през петте дни, а в събота най-много 6½ часа. —

2) Нетекстилни фабрики: тук постановленията сега вече са по-приближени

към тези под №1, но все пак има някои благоприятни за капиталистите изк-
лючения, които в някои случаи могат да бъдат още повече разширени със

специално разрешение на министъра на вътрешните работи. — 3) Работил-
ниците са дефинирани приблизително така, както и в предишния закон; до-

колкото в тях работят деца, младежи или жени, Работилниците са почти
приравнени към нетекстилните фабрики, но пак с облекчения в подробности-

те. — 4) Работилници, в които не работят деца и младежи, а само лица от

двата пола над 18 години; за тази категория важат още по-големи облекче-
ния. — 5) Домашни работилници, в които работят само членове на семейст-

вото, в жилището на семейството; още по-еластични постановления и съ-
щевременно ограничение, според което инспектор, ако няма особено минис-

терско или съдебно разрешение, може да посещава само такива помещения,

които не служат едновременно и като помещения за живеене, и накрая - пъл-
но освобождаване на плетенето на слама, правенето на дантели и шиенето

на ръкавици вътре в семейството. При всичките си недостатъци този закон
все пак представлява, наред с швейцарския федерален фабричен закон от

23 март 1877 г., далеч най-добрият закон по предмета. Сравняването на този

закон с тоя швейцарски федерален закон е от особен интерес, тъй като то
твърде нагледно показва предимствата и недостатъците на двата законода-

телни метода — английският, „историческият”, който се намесва от случай на
случай, и континенталният метод, който е повече обобщителен и е основан

на традициите на Френската революция. За жалост английският кодекс, в
приложението му към Работилниците, все още си остава мъртъв поради

недостатъчен инспекторски персонал. — Ф.Е.)]

221