Page 225 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 225

ване в действителност е равна на разноските по производството на труда.”
      Малтус, Inquiry into etc. Rent, Лондон 1815 г., стр. 48, бележка)]
      d2
      [*2 „Когато занаятите се усъвършенстват — това означава само откриване

      на нови пътища, по които eдна стока може да бъде произведена с по-малко

      работници, или (което е все едно) в по-кратко време, отколкото преди.” (Га-
      лиани, „Delia Moneta”, стр. 159) „Икономията в разноските за производството

      не може да бъде нищо друго освен икономия в количеството труд, употребен

      в производството.” (Сисмонди, „Etudes etc.”, том I, стр. 22)]
      d3

      [*3 „Когато фабрикантът, чрез усъвършенстване на машините, удвоява сво-
      ите продукти… той печели (в края на краищата) само доколкото с това спо-

      лучва по-евтино да облича работника… и така на работника се пада една по-

      малка част от общия доход.” (Рамзей, An Essay on the Distribution etc., р. 168)]
      d3a

      [*3a „Печалбата на един човек не зависи от неговото господство над про-
      дукта на чуждия труд, а от неговото господство над самия труд. Ако той може

      да продава свои стоки на по-висока цена, докато заплатата на неговите ра-

      ботници остава непроменена - той очевидно извлича печалба от това… Една
      по-малка част от това, което той произвежда, е достатъчна, за да постави в

      движение  същия  труд  и  значи  една  по-голяма  част  остава  за  него  самия.
      („Outlines of Polit. Economy”, Лондон, 1832 г., стр. 49, 50]
      d4

      [*4 „Ако моят съсед, като произвежда много стока с малко труд, може да
      продава евтино, аз трябва да смогна да продавам също тъй евтино като него.

      Така  всяко  изкуство,  всеки  занаят  или  всяка  машина,  които  работят  с  по-

      малко ръце и значи работят по-евтино, пораждат у другите един вид принуда
      и едно съревнование или и те да приложат същото изкуство, същия занаят

      или същата машина, или да изнамерят нещо подобно, за да се намират всич-
      ки в еднакви условия и никой да не продава по-евтино от своя съсед.” („The

      Advantages of the East-India Trade to England”, Лондон 1720 г., р. 67)]
      d7

      [*7 „Тези спекуланти, които толкова пестят труда на работниците, който би

      трябвало да плащат.” (Бидо, Du Monopole qui s'etablit dans les arts industrielles
      et  le  commerce,  Париж  1828  г.,  стр.  13)  „Предприемачът  винаги  ще  прави

      всичко възможно, за да пести време и труд” (Дъгалд Стюърт, Works, изда-
      дени  от  сър  Уил  Хамцлтон,  том  VІІІ,  Единбург  1855  г.,  Lectures  on  Political

      Economy, стр. 318) „Те (капиталистите) имат всичкия интерес производител-



                                                           225
   220   221   222   223   224   225   226   227   228   229   230