Page 69 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)

Джон Стюарт Мил в своите „Принципи на политическата икономия”

казва: „Съмнително е дали всички направени досега механически

открития са облекчили всекидневния труд поне на едно човешко

същество.”*86 qd86Но това съвсем не е целта на капиталистическото

използване на машините. Както всеки друг метод за развитие на про-

изводителната сила на труда, те трябва да поевтиняват стоките и да

скъсяват оная част от работния ден, която работникът употребява за
себе си, за да се удължи другата част, която работникът дава безп-

латно на капиталиста. Машините са средство за производство на

принадена стойност.

Превратът в начина на производство има при манифактурата изходна

точка работната сила, а при едрата индустрия — средството на тру-

да. Така че най-напред трябва да се изследва как средството на тру-

да се превръща от инструмент в машина или по какво се различава
машината от занаятчийския инструмент. Тук думата е само за едрите,

общите характерни черти, тъй като абстрактно строги гранични линии

също тъй не разграничават епохите на обществото, както и епохите

на земната история.
qd87
Математици и механици — а човек тук-там среща, че и английски

икономисти повтарят това твърдение — обявяват инструмента за

проста машина, а машината — за сложнен инструмент. Те не виждат

тук никаква съществена разлика и наричат машина дори и простите

механични сили, като лост, наклонена плоскост, винт, клин и

др.т.*87 Наистина, всяка машина се състои от тези прости сили,

каквито и да са техните маскировки и комбинации. Но от икономичес-

ка гледна точка това определение нищо не струва, тъй като му липс-

ва историческият елемент.qd88 От друга страна, търсят разликата между

сечиво и машина в това, че движеща сила при сечивото е човекът, а

при машината — някоя природна сила, различна от човешката, като

напр. животно, вода, вятър и т.н.*88 Според това, тегленото от во-

лове рало, което принадлежи на най-различни епохи на производст-

69