Page 70 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 4)
P. 70

вото,  би  било  машина,  а  Клаусеновият  Circular  Loom  [рундщул-

      машина], който, движен от ръката на един единствен работник, прави

      96 000 бримки на минута, би бил прост инструмент. Нещо повече, то-
      зи loom би бил инструмент, ако се движи с ръка, а машина — ако се

      движи с пара. Тъй като употребата на животинска сила е едно от най-

      старите  изобретения  на  човечеството,  машинното  производство

      всъщност  би  предшествало  занаятчийското.  Когато  в  1735  г.  Джон

      Уейт  възвестил  своята  предачна  машина,  а  заедно  с  нея

      и индустриалната революция на XVIII век, той с нито една дума не е

      споменал, че машината вместо от човек се движи от магаре, и все
      пак тази роля се паднала на магарето. Неговата програма гласяла:

      машина „за предене без пръсти”.*89


      [*89 Още преди него, по всяка вероятност най-напред в Италия, при преде-

      не са били употребявани машини, макар и твърде несъвършени. Една крити-
      ческа история на технологията изобщо би ни показала, че ни едно от изобре-

      тенията на XVIII век не принадлежи напълно само на едно лице. Но досега
      такова съчинение няма. Дарвин насочи интереса към историята на природна-

      та технология, т.е. към образуване на растителните и животинските органи,
      като производствени инструменти за живота на растенията и  животните. А

      нима не заслужава същото внимание историята на образуването на произ-

      водствените органи на обществения човек, на материалната база на всяка
      особена обществена организация? И нима нейното създаване не е по-лесно,

      тъй като, както казва Вико, историята на хората се различава от историята на
      природата по това, че едната сме направили ние, а другата — не ние? Тех-

      нологията разкрива  активното отношение  на човека към  природата,  непос-
      редствения производствен процес на неговия живот, а заедно с това и про-

      цеса на неговите обществени жизнени отношения и духовните представи, ко-

      ито произтичат  от тях. Дори всяка история на религията, която не обръща
      внимание на тази материална база, е некритическа. И наистина, много по-

      лесно е да се намери чрез анализ земната ядка на религиозните мъглявини,
      отколкото, обратно, от действителните във всяко дадено време условия на

      живот да се извлекат техните религиозни форми. Последният метод е единс-

      твено материалистически и поради това — единствено научен метод. Недос-
      татъците на абстрактния природонаучен материализъм, който изключва ис-

      торическия процес, проличават още в абстрактните и идеологически предс-


                                                           70
   65   66   67   68   69   70   71   72   73   74   75