Page 18 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 5 и 6)

малко стоки.

Второ: стойността на работната сила и принадената стойност се про-

менят в противоположна посока. Промяната в производителната сила

на труда, нейното нарастване или намаляване действа в обратна по-

сока върху стойността на работната сила и в права посока — върху

принадената стойност.

Стойностният продукт на дванадесетчасовия работен ден е постоян-

на величина, напр. 6 шилинга. Тая постоянна величина е равна на

сумата на принадената стойност плюс стойността на работната сила,

която работникът замества с еквивалент. От само себе си се разбира,

че от двете части на една постоянна величина нито една не може да

се увеличи, без да се намали другата. Стойността на работната сила

не може да се покачи от 3 шилинга на 4, ако принадената стойност не

спадне от 3 шилинга на 2, а принадената стойност не може да се по-
качи от 3 на 4 шилинга, ако стойността на работната сила не спадне

от 3 шилинга на 2. Така че при тези обстоятелства не е възможна ни-

каква промяна на абсолютната величина — било на стойността на

работната сила, било на принадената стойност — без едновременно-

то изменение на техните относителни или сравнителни величини.

Невъзможно е те да спадат или да се покачват едновременно.

По-нататък, стойността на работната сила не може да спада, а значи

и принадената стойност не може да се покачва, без да се покачи про-

изводителната сила на труда, напр. в гореприведения случай стой-

ността на работната сила не може да спадне от 3 на 2 шилинга, ако

една повишена производителна сила на труда не позволи да се про-

извежда за 4 часа същата маса средства за живот, произвеждането

на които по-преди е изисквало 6 часа. И обратно, стойността на ра-
ботната сила не може да се покачи от 3 на 4 шилинга, без да спадне

производителната сила на труда, значи ако не са потребни 8 часа за

произвеждане на същата маса средства за живот, за които преди са

били достатъчни 6 часа. Оттук следва, че увеличението на произво-

18