Page 122 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 122
че национален дълг, а именно — да се даде подслон на такива хора, ко-
ито по липса на капитал не могат сами да си го набавят, qg122 но пък могат да
обезщетяват наемодателите чрез периодични плащания.»*122
Просто да се чуди човек на капиталистическото правосъдие! Когато
имотът на земевладелеца, домопритежатeля, търговеца бъде отчуж-
ден поради „подобрения“, като напр. при постройка на железници,
прокарване на нови улици и т.н., те получават не само пълно обезще-
тение. За своя принудителен „отказ“ те трябва, по божии и човешки
закони, на това отгоре да бъдат утешавани и с някаква сносна печал-
ба. Изхвърлят работника на улицата с жена му, децата му и всичко,
което той има — а ако той твърде масово се натиска към тия кварта-
ли на града, където общинската власт държи на благоприличието,
преследват го със санитарна полиция
Освен Лондон, в началото на XIX век в Англия не е имало нито един
град, който да наброява 100 000 жители. Само пет са имали повече
от 50 000 жители. Сега има 28 града с по повече от 50 000 жители.
«Резултат от тази промяна беше не само грамадният прираст на градс-
кото население, но и предишните претъпкани малки градове са сега цен-
трове, застроени от всички страни, без свободен достъп до въздух. Тъй
като там вече не е приятно за богатите, те ги изоставят и се заселват в
по-приятни предградия. Приемниците им заемат по-големите къщи — по
цяло семейство, често с пренаематели, на всяка стая. Така населението
беше натъпкано в съвсем неподходящи и непредназначени за него къ-
щи,qg123 в обстановка наистина унизителна за възрастните и пагубна за де-
цата.»*123
Колкото по-бързо се натрупва капиталът в един индустриален или
търговски град, толкова по-бърз е притокът на поддаващия се на екс-
плоатация човешки материал, толкова по-мизерни са импровизира-
ните жилища на работниците. Затова Нюкясъл-ъпон Таун, център на
все по-обилен каменовъглен и минен окръг, запазва след Лондон
второто място в жилищния ад. Там не по-малко от 34 000 души оби-
122
