Page 125 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 125

«Тук, в един от най-богатите градове на Европа, има най-голямо изоби-
            лие от най-гола беднотия и мизерни жилища.»*128

            [*128 „Public Health. Eighth Report”, Лондон, 1866 г., стр. 50]

                                                            jxq15
                                                       (горе)
                                          в) Скитащо население



      Да се обърнем сега към един народен слой, чийто произход е селски,

      но занятието му в по-голямата си част е индустриално. Той образува
      леката пехота на капитала, който според своите потребности я хвър-

      ля ту тук, ту там. Когато не е на път, този слой е „на лагер”. Незасед-

      налият труд се използва при различни строителни и дренажни опера-

      ции,  при  производство на  тухли,  при  печене на  вар,  при  строеж  на

      железници и пр.qg129 Като заразна вихрушка то внася във всички селища,

      в съседство с които бивакува, едра шарка, тиф, холера, скарлатина и

      т.н.*129 В предприятия със значителни капиталовложения, като в

      строеж на железници, предприемачът в повечето случаи сам доставя

      на своята армия дървени бараки и пр., импровизирани села без ни-

      какви санитарни уредби, извън контрола на местната власт, твърде

      износни за предприемача, който експлоатира работниците двойно —

      като индустриални войници и като наематели. Според това дали дър-

      вената къщурка съдържа 1, 2 или 3 дупки, нейният обитател — земе-

      копът и т.н.,qg130 трябва да плати 1, 3, 4 шилинга седмично.*130 Да се

      задоволим с един пример. През септември 1864 г. — както съобщава

      д-р  Саймън  —  до  министъра  на  вътрешните  работи,  сър  Джордж

      Грей, било подадено следното оплакване от председателя на Коми-

      тет на здравната полиция на енорията Севънокс:


            «Едрата  шарка  беше  съвсем  непозната  в  нашата  енория  до  преди  12

            месеца. Малко преди това започнаха работи по строеж на железница от
            Люисхем за Тънбридж. Освен главните работи, в непосредствено съсед-

            ство с този град, тук бе устроено и главното депо на цялото предприятие.

            Затова тук работеха голям брой хора. Тъй като не беше възможно да бъ-
            дат наместени всички в котеджи, предприемачът, господин Джей, нареди

            да се направят на разни точки по продължение на линията къщурки за

                                                           125
   120   121   122   123   124   125   126   127   128   129   130