Page 117 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

тво.*113

[*113 „Public Health. Sixth Report etc. for 1863”, Лондон, 1864 г., притурката,
стр. 232, 233]

В своя общ санитарен отчет д-р Саймън казва следното за тези усло-
вия на хранене:

«Всеки, който е запознат с медицинската практика между бедните или с

пациенти в болниците — все едно дали тия пациенти са вътрешни или
приходящи, — ще потвърди, че са безбройни случаите, когато липсата

на храна създава или изостря болестите… Но от санитарна гледна точка
тук се присъединява още едно, решаващо обстоятелство… Трябва да си

спомним, че човек силно се противи, когато му заграбват храната, и че
голямата оскъдица в храната обикновено се тътри подир други, пред-

шестващи лишения. Много преди липсата на храна да се прояви хигиен-

но, много преди физиологът да почне да брои грановете азот и въглерод,
между които се колебае животът и гладната смърт, домакинството ще

бъде съвсем оголено от всеки материален комфорт. Облеклото и отоп-
лението вече сигурно са станали още по-оскъдни и от храната. Липсва

достатъчна защита от сурово време; теснотата на помещението достига

предели, които предизвикват или изострят болести; не се виждат почти
никакви следи от домашни съдове или мебели; дори чистотата ще да е

станала твърде скъпа или мъчно постижима. Ако от самоуважение още
се правят опити за нейното поддържане, всеки такъв опит означава до-

пълнителни мъки от глад. Поселват се там, където най-евтино може да

се намери подслон: в квартири, където мерките на санитарната полиция
са най-малко резултатни, в най-отвратителните клоаки, където има най-

лоши съобщителни средства, най-много натрупана смет, най-оскъдно и
най-лошо снабдяване с вода и — в градовете — най-голяма липса на

светлина и въздух. Това са опасности за здравето, на които неизбежно е
подложена беднотията, когато тя включва и липса на храна. Ако сборът

от тези злини има страшно значение за живота, то липсата на храна са-

ма по себе си е ужасна… Това са мъчителни мисли, особено ако си
спомним, че за беднотията, за която става дума, човек не е виновен сам

с някакво свое безделие. Това е беднотия на работници. Дори — колкото
се отнася до градските работници — трудът, с който се изкупва оскъдни-

ят залък храна, в повечето случаи е удължен извън всяка мярка. И при

117