Page 124 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 124

дишната война. Пример: Бредфорд. Там общинският филистер тъкмо

      бил зает с градски реформи. При това там дори в 1861 г. имало 1751

      необитавани къщи. Но изведнъж работите тръгнали добре, за което
      неотдавна  така  прилично  кукуригаше  кротко-либералният  господин

      Фоустър, приятелят на негрите. Естествено, заедно с добрите сделки

      настъпило наводнение от вълните на постоянно надигащата се „ре-

      зервна армия“, или „относителна свръхнаселеност“.qg126 Отвратителните

      сутерени и стаи, зарегистрирани в списъка*126, който доктор Хън-

      тър получил от агент на едно осигурително дружество, били обитава-

      ни най-често от добре платени работници. Те заявили, че на драго

      сърце биха плащали за по-добри жилища, стига да ги намерят. А през

      това време те с целите си семейства одрипавяват и се изпоразболя-

      ват,  докато  кротко-либералният  Фоустър, член на парламента, про-

      лива сълзи за благодатта на свободната търговия и за печалбите на

      видните бредфордски граждани, които имат камгарнени фабрики


      В отчет от 5 септември 1865 г. д-р Бел, един от бредфордските лека-

      ри за бедните, обяснява ужасната смъртност между болните от тиф в

      неговия окръг с техните жилищни условия.



            «В една изба от 1500 куб. фута живеят 10 души… Улица Винсент, Грийн
            Еър Плейс и дъ Лайс побират 223 къщи с 1 450 жители, с 435 постелки и

            36 нужника… На всяка постеля — а под постеля аз разбирам всеки вър-
            зоп мръсни парцали или шепа талаш — се падат средно по 3,3 души, по-

            някога по 4 и 6 души. Мнозина спят съвсем без постелки на голата земя,
            без да се събличат, млади мъже и жени, женени и неженени, всички без-

            разборно. Трябва ли още да прибавя, че тия обиталища в повечето слу-

            чаи са тъмни, влажни, мръсни, вонящи дупки, съвсем негодни за човешко
            жилище? От там болестите и смъртта се разпространяват и грабват сво-

            ите жертви и между заможните, които са допуснали тези миазми да гноят
            в нашата среда.»*127

            [*127 „Public Health. Eighth Report”, Лондон, 1866 г., стр. 114]


      Бристол заема трето място след Лондон по жилищна мизерия.






                                                           124
   119   120   121   122   123   124   125   126   127   128   129