Page 129 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

ка върху неговата земя на прилично и удобно село, където да живеят те-
зи, които обработват неговата подземна собственост. Тази цена, равно-

силна на (пряка) забрана, сплашва и други, които иначе биха искали да

строят… Аз не искам и по-нататък подробно да изследвам стойността на
това извинение, нито и въпроса върху кого биха паднали в края на краи-

щата допълнителните разходи за прилични жилища — върху земевладе-
теля, арендатора на мината, работниците или публиката… Но предвид

тези позорни факти, както ни ги разкриват приложените отчети (на д р
Хънтър, Стивънс и др.), трябва да се намери лек за тяхното премахва-

не… По този начин правата на поземлена собственост се ползват за го-

ляма обществена несправедливост. В качеството си на собственик на
мина земевладелецът поканва цяла индустриална колония на работа в

своите владения, а после, в качеството си на собственик на земя, не да-
ва възможност на събраните от него работници да си намерят необхо-

дими за живота им подходящи жилища. Арендаторът на мината (капита-
лист, експлоатиращ мината) „няма никакъв паричен интерес да се проти-

ви на това разделяне на сделката, тъй като добре знае, че дори ако не-

говите претенции са прекомерни, последиците няма да паднат върху не-
го и че работниците, върху които те ще паднат, са твърде необразовани,

така че не знаят своите здравни права и дори най-развращаващите жи-
лищни условия, дори най-замърсената вода, никога няма да дадат повод

за стачка.»*135
[*135 „Public Health. Seventh Report“, Лондон, 1865 г., стр. 16]

jxq16
(горе)
г) Въздействие на кризите върху най-добре платената част от

работническата класа

Преди да мина към същинските земеделски работници, нека покажа с

един пример как действат кризите дори върху най-добре платената

част от работническата класа, върху нейната аристокрация. Читате-

лят си спомня: 1857 г. донесе една от тези големи кризи, с които все-

ки път приключва индустриалният цикъл. Падежът на следващия срок

настъпи през 1866 г. Вече сконтирана в същинските фабрични окръзи
от глад за памук, който прогони много капитал от неговата обичайна

сфера на вложение към големите централни седалища на паричния

129