Page 166 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 166
този принаден продукт се покачила още по-бързо отколкото неговата
маса, поради покачване на английските пазарни цени на месо, въл-
на и пр. през последните 20 години и особено през последните 10 го-
дини.
Разпокъсаните средства за производство, които служат на самите
производители като средство за работа и за издръжка, без да създа-
ват принадена стойност чрез присвояване на чужд труд, също тъй не
са капитал, както и продуктът, консумиран от самия негов производи-
тел, не е стока. Макар че масата на средствата за производство, при-
лагани в земеделието, е намаляла заедно с масата на населението
— масата на вложения в земеделието капитал се увеличила, понеже
част от по-рано разпокъсаните средства за производство е била пре-
върната в капитал.
Целият ирландски капитал, вложен вън от земеделието, т.е. в индус-
трия и търговия, през последните две десетилетия се е натрупал
бавно и с постоянни големи колебания. Толкова по-бързо пък се е
развила концентрацията на неговите индивидуални съставни части.
Най-сетне, колкото нищожно и да е било неговото абсолютно нараст-
ване, относително, в сравнение със спадналия брой население, той е
набъбнал.
Така че тук пред очите ни се разгръща в широк мащаб един процес,
по-добър от който ортодоксалната политическа икономия не е и мог-
ла да си пожелае за потвърждение на своята догма, според която ми-
зерията произлиза от абсолютна пренаселеност и равновесието се
възстановявало чрез обезлюдяване на страната. Голямото значение
на този експеримент е много по-друго отколкото това на така просла-
вената от малтусианците чума в средата на ХІV век. Да отбележим:
ако само по себе си е било школски-наивно да се прилага към произ-
водствените отношения и съответната населеност на XIX век маща-
бът на XIV в. — тази наивност отгоре на всичко е недогледала факта,
че ако отсам Ламанш, в Англия, споменатата чума и придружаващото
166