Page 167 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 167
я смъкване броя на населението са предизвикали освобождаване и
обогатяване на селското население — отвъд Ламанш, във Франция,
по петите са я следвали още по-голямо поробване и още по-голяма
мизерия.*186a
[*186a Тъй като Ирландия се смята за обетована земя на „принципа на насе-
лението”, Т. Седлер, преди да публикува своя труд върху населението, издал
прочутата си книга: „Ireland, its Envils and their Remedies”, 2 изд., Лондон, 1829
г., в която, като сравнява статистиката на отделни провинции и на различ-
ни графства във всяка провинция, доказва, че там мизерията владее не както
се иска на Малтус — правo пропорционално, а обратно пропорционално на
броя на населението.]
Гладът в 1846 г. е унищожил в Ирландия повече от един милион ду-
ши, но само бедняци. Той не е накърнил ни най-малко богатството на
страната. Последвалото двадесетгодишно и все още набъбващо из-
селване не е унищожило заедно с хората и техните средства за про-
изводство, както е било напр. през Тридесетгодишната война. Ир-
ландският гений е измислил съвсем нов метод магически да прогони
бедния народ на хиляди мили далеч от сцената на неговата мизерия.
Изселниците, преселили се в Съединените щати, всяка година пра-
щат вкъщи парични суми — средства за път за останалите там. Всяка
група, преселила се тази година, притегля през следващата година
друга група. Така че изселването не само че не струва нещо на Ир-
ландия, но и образува един от най-доходните клонове на нейния екс-
порт. И най-сетне, то е систематичен процес, който не изкопава ня-
каква временна яма в народната маса, а изпомпва от нея всяка годи-
на повече хора, отколкото замества подрастващото поколение, така
че аболютното ниво на населението спада всяка година*186b
[*186b От 1851 до 1874 г. общият брой изселници е 2 325 922 души.]
Какви били последиците за оставащите в Ирландия освободени от
излишното население работници? Тия, че относително излишното
население днес е също тъй голямо, както преди 1846 г., че работната
заплата е също тъй ниска, че трудът е станал по-изнурителен и ми-
167