Page 167 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

я смъкване броя на населението са предизвикали освобождаване и

обогатяване на селското население — отвъд Ламанш, във Франция,

по петите са я следвали още по-голямо поробване и още по-голяма
мизерия.*186a

[*186a Тъй като Ирландия се смята за обетована земя на „принципа на насе-

лението”, Т. Седлер, преди да публикува своя труд върху населението, издал
прочутата си книга: „Ireland, its Envils and their Remedies”, 2 изд., Лондон, 1829

г., в която, като сравнява статистиката на отделни провинции и на различ-

ни графства във всяка провинция, доказва, че там мизерията владее не както
се иска на Малтус — правo пропорционално, а обратно пропорционално на
броя на населението.]

Гладът в 1846 г. е унищожил в Ирландия повече от един милион ду-

ши, но само бедняци. Той не е накърнил ни най-малко богатството на

страната. Последвалото двадесетгодишно и все още набъбващо из-

селване не е унищожило заедно с хората и техните средства за про-
изводство, както е било напр. през Тридесетгодишната война. Ир-

ландският гений е измислил съвсем нов метод магически да прогони

бедния народ на хиляди мили далеч от сцената на неговата мизерия.

Изселниците, преселили се в Съединените щати, всяка година пра-

щат вкъщи парични суми — средства за път за останалите там. Всяка

група, преселила се тази година, притегля през следващата година

друга група. Така че изселването не само че не струва нещо на Ир-

ландия, но и образува един от най-доходните клонове на нейния екс-

порт. И най-сетне, то е систематичен процес, който не изкопава ня-
каква временна яма в народната маса, а изпомпва от нея всяка годи-

на повече хора, отколкото замества подрастващото поколение, така

че аболютното ниво на населението спада всяка година*186b

[*186b От 1851 до 1874 г. общият брой изселници е 2 325 922 души.]

Какви били последиците за оставащите в Ирландия освободени от

излишното население работници? Тия, че относително излишното

население днес е също тъй голямо, както преди 1846 г., че работната

заплата е също тъй ниска, че трудът е станал по-изнурителен и ми-

167