Page 170 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

е била изплащана в натура и само най-малка част - в пари; днес па-

ричната заплата е общо правило. От това вече следва, че каквото и

да е действителното движение на работната заплата, нейната парич-
на норма трябвало да се покачи.

«Преди глада земеделският надничар притежаваше късче земя, на което

садеше картофи и отглеждаше свини и домашни птици. qg187 В днешно време
той не само е принуден да купува всичките свои средства за живот, но и

губи приходи от продажба на свини, домашни птици и яйца.»*187

И нaистина, по-рано селските работници се сливали с дребните
арендатори и в повечето случаи образували само ариергард на сред-

ни и едри арендни ферми, където намирали работа. Едва след катас-

трофата в 1846 г. те започнали да образуват част от класата на съ-

щинските наемни работници, особено съсловие, което вече е свърза-

но със своите господари само с парични отношения.

Известно е какво било състоянието на техните жилища през 1846 г.

Оттогава то се влошило още повече. Част от селските надничари —
тя впрочем спада всеки ден — все още живеят на земята на аренда-

торите в препълнени къщурки, чието ужасно състояние далеч надми-

нава и най-лошото от тоя род, което ни показват английските селски

окръзи. И това важи навсякъде, с изключение на няколко райони в

Ълстeр; на юг — в графства Корк, Лимрик, Килкени и т.н.; на изток —

в Уиклоу, Уексфорд и т.н.; в центъра — в Кингс и Квийнс-Каунти,

Дъблин и т.н.; на север — в Даун, Ентрим, Тайрон и т.н.; на запад — в
Слиго, Роскомон, Мейо, Галуей и т.н.

«Това е позор за религията и за цивилизацията на тази страна.»*187а —

се провиква един от инспекторите.
[*187a „Reports from the Poor Law Inspector on the wages of Agricultural

Labourers in Dublin”, стр. 12]

За да изкарат по-големи доходи от надничарите и техните дупки, сис-

тематично конфискуват късчетата земя, които от незапомнени вре-

170