Page 171 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

мена са спадали към тях.

«Съзнанието у селските надничари, че тка били анатемосани от земев-

ладетелците и техните управители, е предизвикало у надничарите съот-

ветни чувства на противоречие и омраза спрямо тези, които ги третират
като безправна раса.»*187б

[*187б Пак там, стр. 25]

Първият акт на революцията в земеделието бил да се пометат в най-

голям мащаб разположените на обработваема земя къщурки. Та-

ка много работници били принудени да търсят убежище в села и гра-

дове. Там ги захвърлили като отрепки по тавански стаи, в дупки, зим-
ници и вертепи на най-лошите квартали. Хиляди ирландски семейст-

ва, които дори по свидетелство на пристрастни поради свои нацио-

нални предразсъдъци англичани се отличавали със своята рядка

привързаност към домашното огнище, със своята безгрижна веселост

и чистота на семейните нрави — изведнъж се озовали присадени в

разсадници на порок. Така мъжете търсят работа у съсед-

ни арендатори, които ги наемат само за ден — при най-

несигурна форма на заплата; при това,

«те сега трябва да изминат дълъг път до фермата и обратно, често пъти

мокри като мишки, да се излагат на други несгоди, които често но-
сят отслабване, болести, а с това и нужда.»*187в

[*187в Пак там, стр. 25]

«Градовете от година на година трябваше да приемат това, което се

смяташе за превес от работници в селските окръзи”*187г — и след това
се чудят още, „че в градовете и паланките има превес, а на село — не-

достиг от работници!»*187д

[*187д Пак там, стр. 25]

Истината е, че този недостиг се чувства само

«през време на неотложни земеделски работи пролет и есен, докато
през остатъка от годината много работни ръце остават незаети”;*187е че

„след жътва, от октомври до пролетта, за тях почти няма работа”*187ж и

171