Page 186 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

дори в 1638 г., при Чарлз I, била назначена кралска комисия, за да

наложи изпълнението на старите закони, особено на закона за чети-

рите акра земя; Кромуел все още забранявал да се строят на 4 мили
от Лондон къщи, които нямат земен участък от 4 акра. Дори през пър-

вата половина на XVIII век селският работник се оплаквал пред съда,

когато при котеджа му нямало 1 до 2 акра земя. В днешно време той

е щастлив, ако котеджът има градинка или ако далеч от него той мо-

же да наеме няколко крачки земя.

«Тук земевладетелци и арендатори действуват заедно — казва д-р Хън-

тър. — няколко акра земя при котеджа биха направили работника твърде

независим.»*194
[*194 д-р Хънтър, Public Health, Seventh Report, 1864 г., стр. 134 — „Коли-

чеството на предоставяната (според старите закони) земя би изглеждало
днес твърде голямо за работниците и по-скоро пригодно да ги превърне

в дребни фермери.” (Джордж Робъртс, The Social History of the People of
the Southern Counties of England in past centuries, Лондон, 1856 г., стр.

184, 185)]

Насилственият процес на експроприиране на народните маси полу-
чил в XVI век нов ужасен тласък от реформацията и от съпровожда-

щото я колосално разграбване на черковни имоти. По време на ре-

формацията католическата църква е феодална собственица на голя-

ма част от английската земя. Потъпкването на манастирите и пр.

хвърлило техните жители всред пролетариата. Самите църковни

имоти били най вече изподарени на хищни кралски любимци или

продадени на безценица на спекулиращи арендатори и граждани, ко-
ито масово изпъждали старите наследствени крепостни и съединява-

ли техни стопанства.qg195 Гарантираната от закона собственост на обед-

нелите селяни върху част от черковния десетък била мълчаливо

конфискувана.*195 „Навсякъде бедняци!” — крещи кралица Елиза-
бет след обиколка из Англия. В 43-та година от нейното царуване

най-сетне се принудили официално да признаят пауперизма, въве-

дайки данък за бедни.

186