Page 187 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

qg196«Авторите на този закон се срамували да изразят мотивите му и затова,
въпреки цялата традиция, го издали без каквато и да било встъпителна

мотивировка).»*196 qg197

С 4-и закон от 16-та година от царуването на Чарлз I този закон е

обявен за неизменен и едва в 1834 г. получил нова, по-строга фор-

ма.*197 Тези преки последици от реформацията не са нейните най-

трайни последици. Църковната собственост образувала религиозната

крепост на старите отношения на поземлена собственост. След ней-

ното падане те вече не могли да се задържат повече.*198

[*198 Г-н Роджърс, макар че тогава бил професор по политическа икономия в
Оксфордския университет, този център на протестантската ортодоксия, в

своя предговор към „History of Agriculture” подчертава пауперизацията на на-

родните маси чрез реформацията.]

Дори през последните десетилетия на XVII век йомените, независи-

ми селяни, били по-многобройни от класата на арендаторите. Те са

главната сила на Кромуел и — дори според признание на Маколи —
се извисявали над пропилите се аристократчета и техните прислуж-

ници, над селските попове, задължени да венчаят господарските

„любими прислужници“.qg199 Даже и селските наемни работници били още

съпритежатели на общинска собственост. Приблизително към 1750 г.

йомените изчезнали,*199 а в края на XVIII век изчезнала и послед-

ната следа от общинска собственост на земеделците. Ние тук оста-

вяме настрана чисто икономическите пружини на революцията в зе-

меделието. Ние търсим нейните насилствени лостове.

През време на реставрацията на Стюъртите земевладелците прока-

рали законодателно една узурпация, която навсякъде на континента

е извършвана без каквито и да било законодателни усуквания. Те
премахнали феодалния статут на земята, т.е. премахнали нейните

тегоби към държавата, „обезщетили“ държавата, налагайки данъци

върху селяните и останалия народ, присвоили си модерна частна

собственост върху владения, върху които имали само феодални пра-

187