Page 184 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

узурпатори!” Жилищата на селяните и котеджите на работниците или

били насила разрушавани, или предоставени на разруха.

«Ако сравним старите инвентари на всяко рицарско имение — казва Ха-

рисън, — ще намерим, че са изчезнали безброй къщи и дребни селски
стопанства, че страната изхранва много по-малко хора, че много градове

западнат, макар че някои нови градове процъфтяват… Аз бих могъл да

поразкажа нещо за градове и села, които са унищожени заради пасища
за овце и където са останали само господарски къщи.»

Оплакванията на такива стари хроники са винаги преувеличени, но те

точно предават впечатлението, което революцията в производстве-

ните отношения произвела върху самите съвременници. Едно срав-

нение между съчиненията на канцлерите Фортскю и Томас Мор онаг-

ледява пропастта между XV и XVI век. Както вярно казва Торнтън, ан-

глийската работническа класа от своя златен век без никакъв межди-

нен преход се е сгромолясва в железния век.

Законодателството се уплашило от този преврат. То още не стояло

на оная цивилизована висота, при която „Богатството на нацията“,

т.е. образуването на капитал, и безогледната експлоатация и обед-

няване на народните маси се смятат за Крайния предел - Тула, ост-

ровна страна по представа на древните най-северна част на Ев-

ропа на всяка държавническа мъдрост. В своята история на Хенри VII

Бейкън казва:

«Около това време (1489 г.) зачестяват оплаквания от превръщане на

орната земя в пасища, за които са достатъчни само няколко овчаря; а
арендни земи за определен срок за до живот или по за една година (от

които живеели голяма част от йомените) били превърнати в господарски
имения. Това довело до упадък на народа и поради това до упадък на

градове, църкви, десетъка… При лекуване на това зло мъдростта на

краля и на парламента тогава учудвала… Те взели мерки против обез-
людяващото узурпиране на общинските земи и против следващото го по

петите обезлюдяващо пасищно стопанство.»

184