Page 189 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

ва в края на XV и продължава през XVI век. Но тогава този процес

протичал като индивидуален насилствен акт, против който законода-

телството напразно се борило в продължение на 150 години. Прогре-
сът на XVIII век е в това, че вече самият закон става средство за заг-

рабване на народната земя,qg203 макар че едрите арендатори наред с то-

ва си служат и със свои дребни, независими частни методи.*203

Парламентарната форма на този грабеж са „Закони за заграждане на
общинските земи”, с други думи — декрети, с които земевладелци

сами си подарят право на частна собственост върху народна земя,

декрети за експроприация на народа. Сър Ф. М. Идън сам опроверга-

ва своята хитро скроена адвокатска пледоария, в която той се сили

да представи общинската собственост като частна собственост на

едрите земевладелци, заели мястото на феодалите — като от една

страна настоява за „Общ парламентарен закон за заграждане на об-

щински земи” и признава, че е необходим парламентарен преврата-

джийски акт за тяхното превръщане в частна собственост, а от друга
страна изисква от законодателната власт „вреда и загуба“ за експ-

роприираните бедни.*204

[*204 Идън, The State of the Poor, Предговор, [стр. XVII, XIX — Моск. ред.]

Докато на мястото на независимите йомени дошли дребни арендатори с ед-

ногодишни контракти, една раболепна тълпа, зависима от произвола на лен-

длордовете — систематичната кражба на общински земи, наред със заграб-
ване на държавните имоти, спомогнала за набъбване на ония едри арендни

ферми, които в XVIII век са наричани капиталови ферми*205 или търговски
ферми,*206 и за „освобождаването” на селското население като пролетариат

за индустрията.
[*205 „Capital farms” („Two Letters on the Flour Trade and the Dcarness of Corn.

By a Person in Business”, Лондон, 1767 г., стр. 19, 20)]

[*206 „Merchant farms” „An Inquiry into the Present High Price of Provisions”,
Лондон, 1767 г., стр. 11, бележката. Автор на това хубаво отначало анонимно

съчинение е свещеник Натаниел Фоустър]

Но за XVIII век още не било така ясно както за XIX век, че национал-

но богатство = беднотия на народа. Затова в икономическата литера-

189