Page 183 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

на неговата рента,qg192 а на броя негови поданици, а последният зависел

от броя на селяните със самостоятелно стопанство.*192 Затова,

макар че след завладяване на Англия от норманите земята там била

разделена на грамадни баронства, едно от които често пъти включ-

вало 900 стари англосаксонски лордства — тя била осеяна с малки

селски стопанства, само тук-там прекъсвани от по-едри господарски

имения. Такива условия, при едновременно процъфтяване на градо-
вете, с което се отличава XV век, дали възможност за онова народно

богатство, което толкова красноречиво описва канцлер Фортскю в

своите „Laudibus Legum Angliae“, но те изключвали възможността за

капиталистическо богатство.

Прологът на преврата, който създал основата на капиталистическия

начин на производство, се извършва през последната третина на XV

век и първите десетилетия на XVI. Разпускането на феодалните сви-
ти, които според вярната забележка на сър Джеймс Стюърт „навсякъ-

де безполезно пълнели къщите и дворищата”, изхвърлило на трудо-

вия пазар маса поставени вън от закона пролетарии. Макар че кралс-

ката власт, която сама е продукт на буржоазното развитие, в своя

стремеж към абсолютна суверенност насилствено ускорила разпус-

кането на тези свити, тя съвсем не била негова единствена причина.

Самият едър феодал в своя най-рязък антагонизъм против кралската
власт и парламента, създал несравнимо по голям пролетариат, като

насилствено изпъждал селяните от земите, върху които те имали съ-

що такива феодални права, както и той самият — като узурпирал

техните общински земи. Непосредствен тласък за това дало в Англия

разцъфтяването на вълнената мануфактура във Фландрия и съот-

ветното покачване на цената на вълната. Големите феодални войни

погълнали старата феодална аристокрация, а новата била рожба на
своето време, за което парите били властта над всички власти. Така

че негов лозунг станало превръщането на нивите в пасища за овце. В

своето съчинение Харисън описва как експроприацията на дребните

селяни съсипва страната. „Какво ги е грижа за това нашите големи

183