Page 195 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

„Ню-Йорк Трибюн” положението на Сътърлендовите роби (отчасти приведено
в книгата на Кери, The Slave Trade, Лондон, 1853 г., стр. 202, 203). Моята ста-

тия беше препечатана в един шотландски вестник и предизвика хубава по-

лемика между него и сикофантите на сътърлендовци.]

Обаче добрите гели трябвало още по-тежко да изкупят своето пла-

нински-романтично преклонение пред „старейшините” на клана. На

старейшините им замирисало на риба. Те подушили в тази миризма
нещо доходно и арендували морския бряг на едрите лондонски тър-

говци на риба. Гелите били изгонени за втори път.*219

[*219 Интересни подробности за тази търговия с риба има Дейвид Уркварт,

Portfolio, New Stries — Насау У. Сениор в цитираното по-горе негово посмър-
тно издадено съчинение квалифицира „процедурата в Сътърлендшайр като

едно от най-благотворните очиствания откак свят светува”. „Journal,
Conversations and Essays relating to Ireland”, Лондон, 1868 г.)]

Но в края на краищата част от пасищата за овце се превръщат на

свой ред в райони за лов. Известно е, че в Англия няма същински го-

ри. Дивечът в парковете на големците е по конституция домашен до-

битък, тлъст като лондонски общински съветник. Затова Шотландия
е последно убежище на „благородната страст“.

«В Планинска Шотландия — казва Сомърс в 1848 г. — площта на горите

беше твърде много разширена. Тук, на отсамната страна на Гейк, имате
новата гора Гленфеши, а там, на другата страна — новата гора Ардвери-

ки. В същата посока се намира Блек Маунт, грамаден, наскоро cъздаден
пущинак. От изток към запад, от околностите на Абърдийн до скалите на

Обен, сега има непрекъсната ивица гори, докато в другите части на Хай-
лендс се намират новите гори Лок Арчейг, Гленгари, Гленмористън и т.н.

(…) Превръщането на тяхната земя в пасища за овци… прогони гелите

на неплодородна земя. Сега елените започват да изместват овците и

прогонват гелите в още по-смазваща мизерия…qg219aГорите за дивеч*219а
и народът не могат да съществуват заедно. Едните или другите непре-

менно трябва да отстъпят място. Ако ловните участъци и през следва-
щия четвърт век нарастват по брой и по размери, също тъй както са на-

раствали през изтеклия четвърт век — нито един гел няма да остане на

195