Page 197 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

повече че той трябва да плаща и косвени данъци за всичко, което купу-
ва… за да пропадне напълно — той няма право да продава своите про-

дукти където и както иска; той дори не смее да купува това, от което се

нуждае, от онези търговци, които биха могли да му го доставят по-
евтино. Всички тези причини незабелязано го съсипват и без предачест-

вото той не би могъл да плати срочно преките данъци; за него предачес-
твото е спомагателен източник, като дава полезно занятие на жена му,

децата му, ратайкините и ратаите му и на него самия. Но въпреки този
спомагателен източник — какъв тежък живот! През лятото той при оран и

жътва работи като каторжник; ляга в 9 часа и става в 2 часа, - за да над-

вие на работата; през зимата би трябвало да възстанови силите си с по-
голяма почивка; но той би останал без жито за хляб и семе, ако продаде

своите продукти, а би трябвало да ги продаде, за да си плати данъците.
Така че за да запуши тази дупка, той трябва да преде… и то с голямо

постоянство. И така, селянинът зиме си ляга сред нощ или в 1 часа и
става в 5 или 6; или пък ляга в 9 и става в 2 часа, и тъй през всичките

дни на неговия живот освен неделните. Това извънмерно недоспиване и

труд изхабяват човека и затова мъжете и жените в селата остаряват
много по-рано отколкото в града.” (Мирабо, De la Monarchic Prussienne,

том ІІІ, стр. 212 сл.)]
Добавка към второто издание: През април 1866 г., 18 години след

публикуване на горното съчинение на Робърт Сомърс, професор Лион
Леви чел в Дружество на изкуствата лекция за превръщането на пасища-

та за овци в паркове за дивеч, в която описва напредъка на опустошени-

ето в шотландската Хайлендс. Той казва: „Обезлюдяването и превръща-
нето на земята само в пасища за овци било най-удобният начин за полу-

чаване доходи без никакви разноски… Заместването на овчите пасища в

Хайлендс със залесявания за дивеч станало обикновено явление. Диви-
те зверове изгонват овците също тъй, както преди са били изгонвани хо-

рата, за да направят място на овците… Човек може да премине от име-
нията на граф Долхъзи във Форфаршайр до тези на Джон о'Гроут, без да

напуща гората. — В много (от тези гори) се поселили лисици, диви котки,
белки, порове, невестулки и алпийски зайци; а питомните зайчета, кате-

рици и плъхове се появили там едва напосдедък. Грамадни пространст-

ва, които фигурирали в статистиката на Шотландия като изключително
богати и обширни пасища, сега са изключени от всяко култивиране и по-

добрение, предназначени да служат само за ловджийско развлечение на

197