Page 192 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 192
труд се прилага на една арендна ферма; по такъв начин се образува
принаден продукт за мануфактурите, а с това мануфактурите — които са
една от златните мини на нацията — ще се умножат в сравнение с про-
изведеното количество жито.»*212
[*212 „An Inquiry into the Connection between the present Price of Provisions
etc.”, стр. 124, 129. Нещо подобно, но противоположно, четем и другаде:
„Изгонват работниците от техните котеджи и ги принуждават да търсят
работа в града; — но тогава се получава повече продукт и така капита-
лът се увеличава.” („The Perils of the Nation”, 2 изд., Лондон, 1843 г., стр.
XIV)]
Стоическо душевно спокойствие — така икономистът разглежда най-
дръзкото осквернявзне на „свещеното право на собственост” и най-
грубото насилие над личността, щом те са необходими за създаване
на основите на капиталистическия начин на производство — пропо-
вядва сред другите и сър Ф. М. Идън, който при тoва е и торийски
обагрен, и „филантроп”. Цяла редица от грабежи, жестокости и при-
теснения на народа, които придружават насилствената експроприа-
ция на народа от последната третина на XV до края на XVIII век, го
води до „удобното” заключително разсъждение:
«Трябвало е да бъде установена правилната пропорция между ор-
на земя и пасища. Още през целия XIV век и през по-голямата част от XV
век 1 акр пасище се падал на 2, 3 и дори на 4 акра орна земя. В средата
на XVI век пропорцията е изменена на 2 акра пасище и 2 акра ниви, по-
късно на 2 акра пасище и 1 акр ниви, докато най-сетне се стигнало до
правилната пропорция — 3 акра пасища и 1 акр ниви.»
В XIX век естествено изчезнал дори и споменът за връзката между
селянин и общинска поземлена собственост. Като дори не говорим за
по-късно време — получило ли е селячеството поне стотинка в замя-
на на тия 3 511 770 акра общинска земя, които му ограбени между
1801 и 1831 г. и които лендлордовете по парламентарен път подари-
ли на лендлордове?
Най сетне, последният голям процес на експроприация на земята на
192
