Page 196 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

родна земя. Това движение между притежателите на Хайлендс се дължи
отчасти на мода, на аристократически гъдел, на страст към лова и т.н.,

но те отчасти се занимават и с търговия с дивеч, изключително с оглед

печалбата. Защото факт е, че когато един планински участък бъде пред-
назначен за лов, той в много случаи е несравнимо по-доходен отколкото

като пасище за овци… Любителят, който дири участък за лов, е ограни-
чаван в предлаганата цена само от размерите на своята кесия… Стра-

данията, на които бе обречена Хайлендс, не са по малко жестоки от тия,
на които политиката на норманските крале е обрекла Англия. Елените

получиха повече простор, докато хората са натиквани във все по-малко и

по-малко пространство… Отнемат свободите на народа една след дру-
га… И потисничеството расте всеки ден. Собствениците прокарват про-

чистването и изгонването на населението като твърд принцип, като селс-
костопанска необходимост, също както в дивите гори на Америка и Авст-

ралия изкореняват дървета и храсти, и тази операция продължава своя
спокоен, делови ход.»*220

[*220 Робърт Сомърс, Letters from the Highlands; or, the Famine of 1847,

Лондон, 1848 г., стр. 12—28. Тези писма първоначално излязоха в
„Таймс”. Естествено, английските икономисти обясняваха глада на гели-

те в 1847 г. с тяхното… излишно население. Гелите изобщо били упраж-
нявали „натиск” върху своите средства за прехрана. Това „Очистване на

именията“, или както го наричат в Германия — „Отнемане имотите на се-
ляните“, там е особено много практикувано след Тридесетгодишната

война и дори чак в 1790 г. предизвикало в Саксонското курфюрство селс-

ки бунтове. То господствало особено в Източна Германия. В повечето
пруски провинции едва Фридрих 11 гарантирал на селяните право на

собственост. След завладяване на Силезия той принудил земевладел-

ците да възстановят къщичките, хамбарите и т.н., да обзаведат селските
стопанства с добитък и инвентар. Той имал нужда от войници за армията

и от данъкоплатци за своето държавно съкровище. Впрочем колко прия-
тен живот е водел селянинът при Фридриховия финансов хаос и при не-

говия режим, който е мишмаш от деспотизъм, бюрокрация и феодализъм
— това може да се види от следния пасаж у неговия поклонник Мирабо:

„Така че ленът е едно от най-големите богатства на селянина в Северна

Германия. За нещастие на човешкия род ленът е само помощно средст-
во против мизерията, но не и път към благосъстояние. ”Преките данъци,

ангарията и всевъзможните други тегоби съсипват немския селянин, още

196