Page 194 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)

ни qg216градове*216 qg217Като пример за господствуващия в XIX век метод

достатъчно е да споменем „очистванията“, извършени от херцоги-

ня Сътърленд.*217 Веднага след като поела управлението, тази

икономически школувана особа решила да предприеме радикално

икономическо лекуване и да превърне в пасище за овци цялото
графство, населението на което чрез по-ранни подобни процеси вече

било стопено на 15 000 души. От 1814 до 1820 г. тези 15 000 жители,

около 3000 семейства, били систематически прогонвани и изтребва-

ни. Всички техни села били разрушени и изгорени, всички техни ниви

превърнати на пасища. За тази екзекуция са пращани британски вой-

ници и се стигало до сбивания с местни жители. Една стара жена, ко-

ято отказала да напусне своята къщурка, загинала в пламъци. По та-

къв начин посочената мадама си присвоила 794 000 акра земя, която
от незапомнени времена принадлежала на клана. На прогонените

местни жители тя отредила край морето около 6000 акра, по 2 акра

на семейство. Тези 6000 дотогава били пустееща земя и не носели на

собствениците никакви доходи. Херцогинята в своите „благородни“

чувства отишла чак дотам, че арендувала на членовете на клана, ко-

ито от векове проливали кръвта си за нейния род, тази земя по 2 ши-

линга и 6 пенса за акр. Цялата заграбена от клана земя тя разделила
на 29 големи овцевъдни арендни ферми, като във всяка от тях живе-

ело само по едно единствено семейство, повечето ратаи на английс-

ки арендатори. В 1825 г. 15 000-те гели били вече заместени със 131

000 овци. Отхвърлените на морския бряг аборигени опитали да живе-

ят от риболов. Те се превърнали в амфибии и живеели, според анг-

лийски писател, наполовина на суша, наполовина във вода, но и су-

шата, и водата заедно ги изхранвали само наполовина.*218
[*218 Когато сегашната херцогиня „Сътeрленд уреди в Лондон извънредно

пищен прием на мистрес Бичър-Стоу, авторка на „Чичо Томовата колиба”, за

да изложи на показ своята симпатия към робите-негри в американската ре-
публика (това тя, както и други аристократки, благоразумно пропусна да нап-

рави през време на гражданската война, когато всяко „благородно” английско

сърце туптеше от съчувствие към робовладелците) аз описах във вестник

194