Page 263 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 263
g156
[*156 Пак там, стр. 77. „Memorandum by the Lord Chief Justice”]
g157
[*157 Пак там, том 11, „Evidence”]
g158
[*158 Пак там, том I, Appendix, стр. 280]
g158a
[*158a „Report of the Commissioners relating to Transportation and Penal
Servitude, том I, Appendix, стр. 274, 275]
g159
[*159 „Public Health. Sixth Report, 1863”, стр. 238, 249, 261, 262]
g160
[*160 Пак там, стр. 262]
g161
[*161 Пак там, стр. 17. Английският земеделски работник получава само ¼
от млякото и ½ от хляба на ирландския. По-добрата му прехрана отбелязва
още А. Йънг в своето „Обиколка в Ирландия” от началото на този век. Причи-
ната е просто там, че бедният ирландски арендатор е несравнено по-хуманен
от богатия английски арендатор. Относно Уелс данните, приведени в текста,
не важат за югозападната му част. „Всички тамошни лекари са съгласни, че
прирастът на смъртността от туберкулоза, скрофули и т.н. расте заедно с
влошаване на физическото състояние на населението, и всички приписват
това влошаване на бедността. Дневната издръжка на земеделския работник
там се пресмята на 5 пенса, а в много окръзи арендаторът (сам беден) плаща
и по-малко. Една хапка солено месо, изсъхнало до твърдостта на махагон и
надали заслужаващо мъчния процес на храносмилането, или хапка сланина
служи за подправяне на голямо количество чорба от брашно и лук или ове-
сената каша — и ден след ден това е обедът на земеделския работник. Нап-
редъкът на индустрията имаше за него тази последица, че замести в този су-
ров и влажен климат солидното домашно сукно с евтини памучни тъкани и
по-силните напитки с „номинален” чай… След като дълги часове е изложен
на дъжд и вятър, работникът се връща от нивата в своя котедж, за да посед-
не край огън от торф или от буци от слепени с глина отпадъци от каменни
въглища, които вдигат облаци и от сярна киселина. Стените на колибата са
от глина и камък; подът е от гола земя, каквато си е била преди постройката
на колибата; покривът е куп разрошена и набъбнала слама. Всяка пукнатина
е запушена, за да пази топлината, и в тази атмосфера от адска смрад, с ти-
нест под под себе си, често пъти в своята единствена дреха, която съхне на
263