Page 263 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 263

g156

      [*156 Пак там, стр. 77. „Memorandum by the Lord Chief Justice”]
      g157

      [*157 Пак там, том 11, „Evidence”]
      g158
      [*158 Пак там, том I, Appendix, стр. 280]
      g158a

      [*158a „Report  of  the  Commissioners  relating  to  Transportation  and  Penal
      Servitude, том I, Appendix, стр. 274, 275]
      g159

      [*159 „Public Health. Sixth Report, 1863”, стр. 238, 249, 261, 262]
      g160

      [*160 Пак там, стр. 262]
      g161

      [*161 Пак там, стр. 17. Английският земеделски работник получава само ¼

      от млякото и ½ от хляба на ирландския. По-добрата му прехрана отбелязва

      още А. Йънг в своето „Обиколка в Ирландия” от началото на този век. Причи-
      ната е просто там, че бедният ирландски арендатор е несравнено по-хуманен

      от богатия английски арендатор. Относно Уелс данните, приведени в текста,
      не важат за югозападната му част. „Всички тамошни лекари са съгласни, че

      прирастът  на  смъртността  от  туберкулоза,  скрофули  и  т.н.  расте  заедно  с

      влошаване на  физическото  състояние  на  населението,  и  всички  приписват
      това влошаване на бедността. Дневната издръжка на земеделския работник

      там се пресмята на 5 пенса, а в много окръзи арендаторът (сам беден) плаща
      и по-малко. Една хапка солено месо, изсъхнало до твърдостта на махагон и

      надали заслужаващо мъчния процес на храносмилането, или хапка сланина
      служи за подправяне на голямо количество чорба от брашно и лук или ове-

      сената каша — и ден след ден това е обедът на земеделския работник. Нап-

      редъкът на индустрията имаше за него тази последица, че замести в този су-
      ров и влажен климат солидното домашно сукно с евтини памучни тъкани и

      по-силните напитки с „номинален” чай… След като дълги часове е изложен
      на дъжд и вятър, работникът се връща от нивата в своя котедж, за да посед-

      не край огън от торф или от буци от слепени с глина отпадъци от каменни
      въглища, които вдигат облаци и от сярна киселина. Стените на колибата са

      от глина и камък; подът е от гола земя, каквато си е била преди постройката

      на колибата; покривът е куп разрошена и набъбнала слама. Всяка пукнатина
      е запушена, за да пази топлината, и в тази атмосфера от адска смрад, с ти-

      нест под под себе си, често пъти в своята единствена дреха, която съхне на



                                                           263
   258   259   260   261   262   263   264   265   266   267   268