Page 266 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 266

g169

      [*169 „Занятието, което земеделският работник има по божия воля, прида-

      ва достойнство дори на неговото положение. Той не е роб, а войник на мира
      и заслужава своето място в жилище за женени мъже, а то трябва да бъде

      предоставено  от  онзи  лендлорд,  който  предявява  искане  за  принудителен
      труд, също както страната го предявява по отношение на войника от армия-

      та. И той, както и войникът, не получава пазарната цена на своя труд. Също
      както войника, и него го вземат млад, прост, когато той познава само занаята

      си и своето местожителство. Ранните бракове и приложението на различните

      закони за местожителство въздействат върху него, също както военният на-
      бор и законът против подривната дейност действа върху войника.” (д-р Хън-

      тър, пак там, стр. 132) Понякога някой по изключение мекосърдечен ленд-
      лорд се размеква пред създадената от него пустош. „Меланхолично нещо е

      да си сам всред своите земи — казал граф Лейстър, когато го поздравили
      със завършването на строежа на Холкем; Aз се озъртам наоколо и не виждам

      никаква къща освен своята. Aз съм великанът от великанската кула и съм

      изял всичките си съседи.”]
      g170

      [*170 Подобно развитие се наблюдава през последните десетилетия във
      Франция  —  в  степен,  в  която  капиталистическото  производство  завладява

      земеделието  и  пропъжда  „излишното”  селско  население  към  градовете.  И

      там  има влошаване  на жилищни и  други  условия в самия  източник  на „из-
      лишните”.  За  своеобразния  „селски  пролетариат”,  измътен  от  парцелната

      система,  виж  между  другото  цитираното  по-горе  съчинение  на  Колинс,

      („L'Economie  Politique”]  и  Карл  Маркс,  Der  Аchtzehnte  Brumaire  des  Louis
      Bonaparte, 2 издание, Хамбург, 1869 г., стр. 91 сл. В 1846 г. градското населе-

      ние на Франция е било 24,42%, а селското — 75,58%, а в 1861 г. градското е
      било 28,86%, а селското — 71,14%. През последните 5 години намаляващият

      процент селско население е още по-голям. Още в 1846 г. Пиер Дюпон пее в
      своите „Ouvriers”:

              „Лошо облечени, свити във дупки,

             горе под покрива, в развалината,
             ние живеем с крадци, кукумявки -

             тези приятели на тъмнината.”]
      g172

      [*172 „Child. Empl. Comm., VI Report”, Evidence, стр. 37, №173]




                                                           266
   261   262   263   264   265   266   267   268   269   270   271