Page 269 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 1, ОТДЕЛ 7)
P. 269

g190

      [*190 „Дребните земепритежатели, които собственоръчно обработвали зе-

      мите си, радвайки се на скромно благосъстояние,(…) тогава съставяли много
      по-значителна част от нацията отколкото сега… Не по-малко от 160 000 зе-

      мепритежатели, съставляващи заедно със семейства си повече от  част от
      цялото население, живеели от стопанисване на своите дребни напълно сво-

      бодни участъци. Средният доход на тези дребни земевладелци… се оценява
      между 60 и 70 ф.ст. Изчислено е, че броят на тези, които обработвали своя

      собствена земя, е по-голям от броя на арендаторите на чужда.” (Macaulay,

      History of England, 10 изд., Лондон, 1854 г., I, 333—334). Дори чак до послед-
      ната третина на XVII век   от английската народна маса са земеделци (пак

      там, стр. 413). — Аз цитирам Маколи, защото той — като систематичен фал-
      шификатор на историята — колкото може повече „обрязва” подобни факти.]
      g191

      [*191 Никога не бива да се забравя, че дори крепостният селянин е бил не
      само собственик — макар и обременен с тегоби — на спадащия към неговата

      къща парцел земя, но и съсобственик на общинска. „Там (в Силезия) селяни-
      нът е закрепостен.” Въпреки това тези кpeпocтни селяни притежават общинс-

      ки имоти. „Досега още не са успели да склонят силезийците да си поделят
      общинските земи, докато в Ноймарк едва ли има село, в което тази подялба

      да  не  е  била  проведена  с  най-голям  успех.”  (Мирабо,  De  la  Monarchie

      Prussienne, Лондон, 1788 г., том 11, стр. 125, 126)]
      g192

      [*192  Япония  със  своята  чисто  феодална  организация  на  поземле-

      на собственост и с развито дребно селско стопанство, дава много по-вярна
      картина за европейското средновековие отколкото всички наши книги по ис-

      тория, които са продиктувани повечето от буржоазни предразсъдъци. Твърде
      удобно е да бъдеш „либерален” за сметка на средновековието.]
      g193
      [*193 В своята „Утопия” Томас Мор говори за чудната страна, където овце-

      те  изяждат  хората”.  („Утопия”,  превод  от  Robinson,  издание  Arbor,  Лондон,

      1869 г., стр. 41.)]
      g193a

      [*193а  Бекън  обяснява  връзката  между  свободните  заможни  селяни  и

      добрата пехота. „За могъществото и величието на кралството е необикнове-
      но важно да има ферми с достатъчни размери, за да може способни мъже да

      бъдат избавени от всякакви лишения и да се затвърди значителна част от
      земята на кралството във владение на йомените или на хора, заемащи сред-


                                                           269
   264   265   266   267   268   269   270   271   272   273   274