Page 137 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 137

Освен  това,  що  се  отнася  до  закупуването  на  стоки,  ние  видяхме

      (гл.VI) как времето за покупка, по-голямата или по-малка отдалече-

      ност от главните източници за набавяне на суров материал заставя
      да се купува суров материал за по-дълги периоди и да се пази той

      годен за употреба във вид на производствен запас, във вид на скрит,

      или потенциален производствен капитал, как следователно тези обс-

      тоятелства, при един и същ мащаб на производство, увеличава маса-

      та на капитала, който трябва да се авансира наведнъж, и времето, за

      което той трябва да се авансира.


      По подобен начин влияят в различни отрасли на производство пери-

      одите  (по-къси  или  по-дълги),  през  които  на  пазара  се  хвърлят  по-

      големи маси суров материал. Така например в Лондон всеки три ме-

      сеца се произвеждат големи търгове с публично наддаване за вълна,

      които  оказват  решаващо влияние  върху  целия  пазар  на вълна;  об-

      ратно, пазарът на памук се възобновява от реколта на реколта, общо
      взето, непрекъснато, макар и не винаги равномерно. Такива периоди

      определят главните срокове на закупки на този суров материал и по-

      специално влияят върху спекулативните покупки, определящи повече

      или по-малко продължителни авансирания на тези елементи на про-

      изводство — влияят точно така, както природата на произведените

      стоки  въздейства  върху  спекулативното,  умишлено,  повече  или  по-

      малко продължително задържане на продукта във форма на потен-

      циален стоков капитал.


            «И  така,  селският  стопанин  също  трябва  да  бъде  до  известна  степен

            спекулант и поради това да се въздържа от продажба на своите продукти
            съобразяо с обстоятеяствата на времето.»



      Следват някои общи правила:


            «Между това при пласиране на продукта най-главното зависи все пак от

            лицето, от самия продукт и от мястото. Когато човек освен пресметли-
            вост и щастие (!) има и достатъчен капитал, не бива да го виним, ако той

            при необикновено ниски цени остави събраните от него зърнени храни да



                                                           137
   132   133   134   135   136   137   138   139   140   141   142