Page 135 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

«На 2 юли 1866 г. пет големи лондонски банки, които имат връзки главно
с Индия и Китай, както и парижката Comptoir d’Escompte заявиха, че от 1

януари 1867 г. техните банкови клонове и агенции в Изтока ще купуват и

продават само такива менителници, които се издават за не повече от че-
тири месеца след предявяване» („Economist", London, 7 юли 1866 г.).

Това понижение обаче не успя и трябваше да бъде отменено. {Отто-

гава насам Суецкият канал революционизира всичко това.} Разбира

се, при по-продължително време на обръщение на стоките се увели-

чава рискът за изменение на цените на стоките, тъй като се удължава

периодът, в който може да настъпи изменение на цените. Разлика

във времето на обръщение — отчасти индивидуална разлика между

различни отделни капитали от един и същ производствен отрасъл,
отчасти разлика между различни отрасли в зависимост от различни

платежни срокове, когато не се плаща веднага в брой — произтича от

различните платежни срокове при покупка и продажба. Ние няма да

се спираме тук по-подробно на този важен за кредитното дело пункт.

Различия във времето на оборота произтичат и от големината на

сделките за доставки, нарастващи паралелно с размерите и мащаба

на капиталистическото производство. Договорът за доставка, като
сделка между купувач и продавач, представлява операция, която се

отнася до пазара, до сферата на обръщението. Произтичащите оттук

различия във времето на оборота произтичат следователно от сфе-

рата на обръщение, но те се отразяват непосредствено върху сфера-

та на производство, и при това независимо от платежните срокове и

другите условия на кредита, следователно и при плащане в брой.

Например каменните въглища, памукът, преждата и т.н. са делими
продукти. Всеки ден дава своето количество готов продукт. Но ако

фабрикантът-предач или притежателят на рудници поеме доставки

на такава маса продукти, която изисква, да кажем, четириседмичен

или шестседмичен период на следващи един след друг работни дни,

то по отношение на продължителността на времето, за което трябва

да се авансира капитал, положението е същото, както ако в този тру-

135