Page 134 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

чин различия в оборота образуват едно от материалните основания

за различните срокове на кредит, тъй както морската търговия нап-

ример във Венеция и Генуа съставя изобщо един от източниците на
самата кредитна система.

«Кризата в 1847 г. даде на банките и търговските фирми от онова време

възможност да съкратят сроковете за плащане на менителници от Индия
и Китай (времето за пътуване на менителници между тези страни и Ев-

ропа) от 10 месеца след издаването на 6 месеца след предявяването и
сега, след изминаването на 20 години, с ускоряване на съобщенията и

въвеждане на телеграфа стана необходимо по-нататъшно съкращаване
от 6 месеца след предявяване на 4 месеца след издаването като първа

крачка към 4 месеца след предявяването. Плаването на платноходен ко-

раб от Калкута до Лондон около нос Добра Надежда продължава средно
по-малко от 90 дни. Срокът четири месеца след предявяване би бил

равнозначен приблизително на 150 дни път. Сегашният срок от 6 месеца
след предявяване се равнява приблизително на 210 дни път»

("Economist", London, 16 юни 1866 г.).

Напротив:

«Бразилският срок за плащане все още се определя на два или три ме-

сеца след предявяване, менителници от Антверпен (срещу Лондон) се
теглят за три месеца след издаването, и дори Манчестър и Бредфорд

теглят менителници срещу Лондон за три месеца и за по-дълги срокове.
По мълчаливо съгласие на търговеца се предоставя по този начин дос-

тагъчна възможност да реализира своята стока, ако не по-рано, то все
пак около времето, когато изтича срокът на теглените срещу него мени-

телници. Поради това срокът на индийските менителници не е прекомер-

но голям. Индийските произведения, които се продават в Лондон в пове-
чето случаи със срок на плаване три месеца, не могат да бъдат реализи-

рани, ако се прибави и известно време за продажба, в много по-кратък
срок от пет месеца, при това още пет месеца средно минава между заку-

пуването в Индия и предаването в английските складове. Тук имаме пе-
риод от десет месеца, докато срокът на издадените срещу стоките мени-

телници не надхвърля седем месеца» („Economist“, London,30 юни 1866).

134