Page 149 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)
P. 149
кратки срокове, най-често седмично. Следователно, ако капиталистът
не принуждава работника да му авансира своя труд за по-дълъг срок,
капиталът, необходим за работна заплата, трябва да се намира в па-
рична форма. Следователно след възвръщане на капитала част от
него трябва да се задържа в парична форма за заплащане на труда,
докато другата част може да бъде превърната в производствен за-
пас.
Добавъчният капитал се дели точно по същия начин както първона-
чалният. Но това, което го отличава от капитал I, то е (като оставим
настрана кредитните отношения) следното: за да бъде на разполо-
жение за неговия собствен работен период, той трябва да бъде аван-
сиран вече за целия пръв работен период на капитал I, в който пери-
од той не влиза. Той може още през това време поне частично да се
превръща в постоянен оборотен капитал, който се авансира за целия
период на оборота. Доколко той приема тази форма или колко време
остава във форма на добавъчен паричен капитал, докато стане необ-
ходимо такова превръщане, това зависи отчасти от специфичните
производствени условия на определени производствени отрасли, от-
части от местни обстоятелства, отчасти от колебания на цените на
суровините и пр. При разглеждане на целия обществен капитал се
оказва, че повече или по-малко значителна част от този добавъчен
капитал винаги се намира в състояние на паричен капитал в течение
на сравнително дълго време. Напротив, що се отнася до онази част
на капитал II, която се авансира за работна заплата, тя винаги ще се
превръща в работна сила само постепенно в степен, в която изтичат
и се заплащат сравнително кратки работни периоди. Значи тази част
от капитал II през времетраенето на целия работен период ще се на-
мира във форма на паричен капитал, докато чрез превръщането в
работна сила тя взема участие във функционирането на производст-
вения капитал.
Следователно това присъединяване на добавъчен капитал, необхо-
димо за превръщане на времето на обръщение на капитал I в произ-
149
