Page 150 - КАРЛ МАРКС – „КАПИТАЛЪТ“ (ТОМ 2, ОТДЕЛ 2)

водствено време, увеличава не само размера на авансирания капи-

тал и продължителността на времето, за което необходимо се аван-

сира целият капитал, но то увеличава специално и онази част от
авансирания капитал, която съществува като паричен запас, следо-

вателно намира се в състояние на паричен капитал и притежава

форма на потенциален паричен капитал.

Същото става — както по отношение на авансирането във форма на

производствен запас, така и по отношение на авансирането във
форма на паричен запас, — ако предизвикваното от времето на об-

ръщение разделение на капитала на две части: на капитал за първия

работен период и на капитал, който го замества през време на обръ-

щението, става не чрез увеличаване на вложения капитал, а чрез на-

маляване на производството. В сравнение с величината на производ-

ство капиталът, обвързван в парична форма, тук още повече нараст-

ва.

Чрез това разделение на капитала на първоначално производствен и

добавъчен капитал изобщо се постига непрекъсната последовател-

ност на работните периоди, постоянно функциониране на еднакво го-

ляма част от авансирания капитал като производствен.

Да се вгледаме в пример II. Капиталът, който постоянно се намира в
производствен процес, е 500 ф.ст. Тъй като работният период = 5

седмици, то в продължение на 50 седмици (приемани за година) този

капитал ще бъде в работа 10 пъти. Поради това и продуктът, ако ос-

тавим настрана принадената стойност, се равнява на 500X10 = 5000

ф.ст. Следователно от гледна точка на капитала, който непосредст-

вено и непрекъснато работи в производствения процес — от гледна

точка на капиталова стойност от 500 ф.ст., — времето на обръщение
наглед съвсем се заличава. Периодът на оборота съвпада с работния

период; времето на обръщението се приравнява на нула.

Ако, напротив, производствената дейност на капитала от 500 ф.ст.

150